Най-разумно може би бюджетът за 2026-а до края на годината просто да замрази съществуващото положение и големият дебат да се води за следващата една, но защо не за следващите две и три години да имаме една предвидимост и на данъчната среда, и на разходната политика. Това коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в „Интервюто в Новините” по Нова телевизия.
По отношение на идеята държавните служители да започнат сами да плащат личните си осигурителни вноски, експертът посочи, че това постига „по-лесна сравнимост между частния сектор и държавния служител”.
Той уточни, че за държавния служител осигуровките и в момента се плащат от бюджета, поради което реално няма да има съществена разлика кой внася сумата. Според него правителството може да направи план за няколко години напред, в който да има ангажимент за промяна на доходите на държавния служител и едновременно с това схема за поетапно плащане на осигуровките, докато се достигне това, което е в частния сектор. Засягайки темата за минималната работна заплата, Богданов обърна внимание, че има хора, които реално не работят на минимална заплата, но се осигуряват на такъв официален договор. Затова частично „проблемът с минималната работна заплата е проблем на изсветляване на икономиката в някои браншове, където очевидно има все още недеклариран труд и недекларирани доходи от заетост”, поясни икономистът.
Той добави, че е нужно да има предвидимост и механизъм, обвързан с реални икономически индикатори. Също така е нужно да се предвидят и „своеобразни спирачки в случай на евентуална бъдеща криза”, за да не се окаже ситуация, в която при рецесия минималната заплата се вдига автоматично по формула, което би довело до допълнително увеличаване на безработицата.
Във връзка с вдигането на максималния осигурителен праг, експертът отбеляза, че това представлява индексация на тавана с натрупването на ръста на заплатите и инфлацията през последните години. Дискусията обаче трябва да обхване и други сфери, като например данъчните оценки, с които стоим „практически от края на миналия век, началото на този век”, обърна внимание старши икономистът.
Той допълни, че реалните стойности на имотите са се вдигнали многократно, както и разходите на общините, докато данъците изостават. Заради ниските данъчни оценки „сделките се сключват на изключително ниски цени, което позволява отново укриване на обороти”, завърши Лъчезар Богданов.