Минимална работна заплата от 690 евро през следващата година и увеличение на доходите с поне 10% - за това настоява КНСБ преди представянето на бюджета за 2027 г. Синдикатът организира протестно автошествие и митинг в петък в София, за да заяви исканията си преди окончателното оформяне на финансовата рамка на държавата. От бизнеса също очакват конкретни отговори за бюджетните параметри, като предупреждават за нарастващи разходи за работодателите и допълнителна данъчна тежест.
„Очакванията на хората са доходите им да продължат да растат, а липсват ясни послания в тази посока. Чухме премиера едва вчера. Дотогава нямаше нищо конкретно“, заяви в „Интервюто в Новините на NOVA“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 5% не е достатъчно, за да компенсира поскъпването, което хората усещат ежедневно. Синдикатът настоява минималното възнаграждение да достигне 690 евро, а доходите да нараснат с поне 10%. Искането се отнася както за бюджетната сфера, така и за работещите в реалния сектор.
Димитров посочи, че протестните действия са организирани в кратки срокове след инициативи в различни градове. Според него целта е работещите ясно да заявят позицията си, преди да бъде внесен бюджетът за следващата година.
Темата за минималната работна заплата е свързана и с механизма за нейното определяне, който беше договорен между социалните партньори. Димитров подчерта, че синдикатът не се отказва от постигнатото споразумение, но според него нормативната рамка все още не е завършена. „Не се отказвам от договореното. Ние се споразумяхме заедно и тези правила ще действат занапред. Именно спрямо тях ще определяме минималната работна заплата, но не за 2027 година“, заяви той.
От Българската стопанска камара също подкрепят механизма за определяне на минималното възнаграждение, но обръщат внимание на останалите разходи, които бизнесът трябва да покрива. Станислав Попдончев посочи, че предприятията не наемат само хора на минимална заплата и че оценката на бюджетните предложения трябва да отчита цялостната тежест върху работодателите. „Бизнесът изцяло подкрепи този механизъм, както и колегите от КНСБ“, каза той. По думите му компромисите, направени при обсъждането на издръжката на живота и адекватността на минималната работна заплата, не променят принципа за нейното определяне.
Според него обаче предложеното увеличение на максималния осигурителен доход също трябва да бъде взето предвид. При посочените параметри максималният осигурителен доход се очаква да достигне 2400 евро, което би увеличило осигурителната тежест за работещите с по-високи доходи и за техните работодатели.
Попдончев изрази резерви и към част от предложенията за промени в данъчното законодателство. Сред спорните мерки са облагането на свръхпечалбите в определени сектори и данъчното третиране на ваучерите за храна, при което според него допълнителната тежест може да засегне и работниците.
От КНСБ настояват също да се подходи внимателно към промяната на данъчните оценки на единствените жилища, особено когато става дума за възрастни хора и домакинства с ниски доходи. Пламен Димитров смята, че има възможност за по-високи доходи, без това да означава автоматично влошаване на бюджетния баланс. Според него прогнозираният икономически растеж може да осигури допълнителни данъчни приходи, които да бъдат насочени към увеличение на възнагражденията.
От бизнеса заявиха, че окончателна оценка за бюджета може да бъде направена едва след представянето на всички параметри и разговорите с Министерството на финансите. Очаква се тогава да стане ясно как ще бъдат разпределени разходите, какви приходи се предвиждат и каква ще бъде реалната тежест на предложените мерки върху работодателите и гражданите.