Няма непосредствена опасност за страната ни след новите атаки с дронове в Черно море, но определено има рискове пред националната сигурност. Това заяви в ефира на "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS президентът Илияна Йотова.
"Не искам да помисля дори, че може да се случи някакъв инцидент в териториалните води на България, защото тогава започват да действат други закони - и наши, и международни", коментира държавният глава.
По думите ѝ България има много активна позиция в този момент. "Не съм виждала толкова силни дипломатически решения, контакти и натиск от страна на българската държава, както след инцидентите в Черно море", заяви тя и допълни, че в никакъв случай не можем да бъдем наблюдатели.
Президентът каза още, че е провела разговор с румънския си колега Никушор Дан. "Нашият разговор беше посветен на това България и Румъния като членове на ЕС да поставим темата за Черно море като отделна точка със съответните искания от страна на двете държави за безопасност, корабоплаване и мораториум върху употребата на дронове в Черно море", посочи Йотова.
"Залагаме на многостепенна дипломация, първо с нашите европейски партньори, след това с нашите съседи от Турция, след това искаме да разширим тази дипломатическа инициатива между всичките държави, които граничат с Черно море. Ние нямаме почти никакви обвързващи документи на международно ниво между шестте държави, които граничат с Черно море", заяви държавният глава.
Илияна Йотова каза още, че на този етап не препоръчва военен ескорт. "Създавайки конвой на търговски кораби на гражданското корабоплаване, ние ставаме мишена, нека да не го забравяме", предупреди тя. По думите ѝ групата за разминиране в Черно море е изключително успешна.
По отношение на консултациите по Член 4 от договора на НАТО след втората атака от дронове Йотова заяви, че не е променила мнението си. "Аз съм в непрекъсната връзка и с нашите постоянни представители в Брюксел както по отношение на НАТО, така и на ЕС. Имаше много тежки инциденти, буквално нападения с дронове в Полша, помните историята с дронове в Дания. Дори и тези две държави не си позволиха да активират Член 4. От друга страна, консултациите, които правим на различни нива, включително и с върховния главнокомандващ на натовските сили в Европа, са част от тези консултации, които щяха да бъдат задействани при Член 4, както и консултациите с нашите европейски партньори", заяви държавният глава.
"Много трябва да внимаваме кой как използва активирането на Член 4. Подобен ход се приема като ескалиращ момент. Всички знаем коя е следващата стъпка, което е изключително опасно, защото това е война", посочи Йотова.
Критиките след заседанието на КСНС
"Голямата част, да не кажа 90 процента, от това, което ние предложихме като президентска администрация и лично аз, по отношение на вътрешните мерки, по отношение на ЕС, на НАТО и на ООН, бяха приети от всички, които заседаваха там, може би с едно-две изключения. Ние за първи път в този текст казахме, че сме за мир, че мирът може да бъде постигнат само чрез преговори, казахме, че трябва да има незабавно спиране на огъня. За първи път в един текст казахме, че трябва да бъдат използвани всички политически и дипломатически канали, за да се сложи край на войната в Украйна. Нещо повече - България трябва да бъде много активна в тази роля. Не смятам, че трябва да си мълчим. На всички възможни формати, в които участваме, България трябва да изтъква своите възможности в това отношение - да бъде част от този дипломатически канал", заяви Йотова.
По думите ѝ обаче телефонните разговори с руския президент Владимир Путин не са израз на добра политика. "Всеки един да се обажда на президента Путин, ние сме част от Европейския съюз, имаме своите съюзнически ангажименти. Много по-силно ще бъде, ако тези дипломатически канали към Русия се отворят от името на целия ЕС", смята държавният глава.
"Най-грешното би било да чакаме развръзка отстрани, да се избиват все повече млади хора, да се изливат колосални средства в тази война", заяви Йотова и добави: "Това, което предлагам е активна роля на целия Европейски съюз, общо наше предложение за това как трябва да приключи войната в Украйна, с предварителен анализ какво беше допуснато като грешки до този момент от 2022 година насам".
"Разглеждам три варианта. Първият вариант е така нареченият сценарий на малките стъпки. Първо, мораториум в Черно море - би било голяма стъпка. На второ място, прекратяване на огъня, след това да се мине вече върху конкретното предложение като текст, консолидирано между ЕС, Украйна и, възможно, Щатите, и на следващо място вече да бъде включена и Русия на истинската маса на преговорите", каза Йотова.
Предизборната кампания
"Сега искам да бъда президент на всички български граждани, дори на тези, които по някаква причина не искат да гласуват или не искат да гласуват за мен. Затова търся преди всичко диалога", заяви Йотова. По думите ѝ ако бъде избрана за президент, ще работи с "Прогресивна България" така, както с всички останали партии, защото президентската институция е надпартийна.
"България няма разделение между Изток и Запад, ние много отдавна сме избрали къде сме, кои са нашите партньори, в кое семейство сме и това е ЕС и НАТО. В ЕС България трябва да започне да бъде онази страна, която не просто казва на всичко "да", но да бъде със собствено мнение, със здрав гръбнак, да печели съюзници за различни политики", каза тя.
В ефира на предаването Илияна Йотова обяви, че ако бъде избрана за президент ще внесе проект за промени в Конституцията. "Бих засилила повече децентрализацията на общините и бих премахнала позорната "домова книга"", каза тя.
"За мен е важно местната власт да вземе нещата в свои ръце, защото в нея има много хляб, може да се направи така, че тя да подпомогне и националната власт. Имаме изключително добри кметове в България, дайте да им дадем повече възможности да се развият", каза Йотова.
За съдебната система
"Не мога да коментирам все още отделни личности, защото вървят обсъждания. Но това, на което най-много държа, е да няма съмнения в тези хора, да няма отново пак от същото. Сигурно няма безупречни хора на този свят, но важното е това да бъдат авторитетни хора, които като членове на ВСС да въздават справедливост в цялата система. Да, те не са единствените отговорни, но с примера, който дават, и с решенията, които взимат, да внесат успокоение в тази система и, второ - да ми върнат доверието в нейната справедливост", посочи президентът.
Тя допусна възможност новият главен прокурор на България да бъде избран до края на годината. "Защо смятате, че той непременно ще бъде назначен от следващия президент? Аз мисля, че това може да стане и до края на тази година, пък аз съм действащ президент. Зная, че се водят разговори за евентуални кандидати за главен прокурор", заяви Йотова.
Реформи в системата за помилвания
"Смятам, че това е една остаряла нормативна система, по съвсем различен начин трябва до президентската институция да достигат необходимите материали и документи, въз основа на които ние взимаме решения", каза Йотова.
По думите ѝ гарантирането на неприкосновеността на лекарите е задължително. "Лекарите в момента са подложени на натиск от различни посоки и не бих искала един ден някой от тях да пострада заради едно свое решение", каза тя. Според нея може да се помисли за това как допълнително да бъде събирана информация за дадено лице преди то да бъде помилвано. "Това е въпрос и на укрепване на администрацията в президентството", каза още тя.