39-годишният ефрейтор Крум Хаджипетков е снайперист и е в редиците на българската армия от десет години. През август е удивил военнослужещи от Германия, Италия, Финландия, Швеция с точния си мерник. Прави рекорден точен изстрел на 1,5 км с пушка, подпряна на раницата му и с една ръка.
Ефрейтор Хаджипетков разказва пред Дарик, че изстрелът реализирал след официалния край на състезание в американската база близо до Нюрнберг, Германия.
"Успях да реализирам попадение с оръжие на друг снайперист - от финландската армия. Стрелях с неговото оръжие и успях да уцеля мишената, която е с размери 50 сантиметра на метър. Успях да уцеля от километър и половина. Само аз успях да реализирам такъв изстрел на това състезание", казва той. И допълва, че изстрелът не е невъзможен, а просто много труден за реализиране.
"Стрелям от много малък, винаги съм се подготвял. Нямам специална подготовка за такъв изстрел. Просто съм подготвил себе си за такива неща и за мен не е трудно ", категоричен е Хаджипетков.
На въпрос, ако трябва да повтори изстрела, какъв ще е резултатът и ще успее ли отново, снайперистът изрази увереност, че може да го направи. "Но реално трябва да имам оръжие от подобен тип, екипировка. Изисква се много техника за изчисляване, подходящо място", допълва той.
След като се върнал от Германия, много хора му засвидетелствали уважение и внимание. "Аз много се зарадвах, безкрайно благодарен съм и щастлив, че успях да стопля сърцата им. Но лично за себе си аз съм един обикновен войник, не се имам за нищо повече", казва ефрейтор Хаджипетков и допълва, че този успех по никакъв начин не го е променил и няма да го промени.
Снайперистът иска да продължи да се развива в същата насока: "Аз като снайперист не мога да раста в чин, мога да бъда единствено ефрейтор, но за мен това не е важно, аз не искам да раста в йерархията, за мен е важно да раста в самата специалност снайперист и след време се надявам да имам шанса да обучавам младите, които да наследят нашия профил, така да се каже". Ефрейтор Хаджипетков иска да работи за имиджа на българската армия, за страната.
Той е подел и благородна кауза - да помага на деца с церебрална парализа. "Войнският дълг има много измерения, за мен това е войнски дълг - да се опитам да помогна на тези деца, да вдигна духа в тях, да им дам кураж, за да се чувстват пълноценни. Това искам да направя", казва той.
В живота "най-трудната мишена", която може един мъж "да уцели", е сърцето на любима жена, която би искал да спечели, смята военнослужещият.
"Това за мен може би е най-трудната мишена, която аз мога да уцеля. Или да пропусна дори, ако тя не ми даде шанс да го направя", допълва той.