„Ако си представим обществото и икономиката като един пациент, който е изправен пред опасността от коронавирус, нашите резултатите показват, че той е заразен, но не е на интензивно лечение. Има последици, които се отразяват върху хората, но не бихме могли да наречем ситуацията извънредна“.
С тази метафора управителят на „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова обобщи в „Тази сутрин“ по бТВ данните на социологическо проучване, което агенцията е провела сред извадка от 1000 пълнолетни граждани чрез телефонни интервюта от 13 до 23 април 2020 г.
Извадката е стратифицирана по тип населено място, възраст, пол и образование на интервюираните.
Доходите на 45,2% от българите са останали непроменени от началото на кризата. При 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25,4% са претърпелите по-драстичен спад.
Най-драстично са засегнати хората, работещи в сектори, които са били принудени да спрат да работят заради коронавируса, отбеляза Петрова, която допълни, че рисковите социални групи са тези на безработните и загубилите работата си.
„Това е тази една четвърт от населението, което в първите седмици на кризата претърпява този драстичен спад (в доходите)“, казва управителят на „Алфа Рисърч“.
Най-застрашени да останат без работа са тези, които са с намалено работно време и пуснатите в отпуск, смята Петрова.
Между 90 и 100 хиляди души са се регистрирали на борсата. Една четвърт от останалите без работа заради кризата обаче не могат да се регистрират, тъй като са работили без договор и осигуровки и са практически без трудови права.
21,2% още не са се регистрирали на борсата, но смятат да го направят. Това са хората, които очакват рестарта на икономиката и да бъдат повторно наети в своя сектор, казва Петрова.
Голяма част от работодателите са взели мерки в извънредното положение. Съкращаване на работно време и пускане на служителите в отпуск са първа стъпка в опита за запазване на служители. При задълбочаване на ситуацията обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях.
Общата оценка за правителствените политики в периода на кризата е умерено позитивна – с одобрение за първите реакции и очаквания за допълнителни мерки относно дългосрочните последици. 71% от включилите се в проучването имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Повече или по-малко отрицателна е нагласата на 21% от хората.