Пандемията и съпътстващата я инфодемия създадоха за човечеството една нова реалност, която със сигурност всеки от нас иска да продължи максимално кратко време. Освен здравния аспект, свързан пряко с последиците от коронавируса, и икономическият такъв,не бива да се подценява и психологическото състояние на хората у нас и по света. За да поговорим именно за това, от ФАКТИ се свързахме с психотерапевта Валентина Маринова.
Валентина Маринова е завършила психология със специализация по клинична психология и психология на развитието през 1997 в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2002 завършва системна и фамилна психотерапия към Психо-социален институт за семейството към Психотерапевтичен институт по социална екология на личността. Практикува психотерапия в различен социален и клиничен контекст повече от 15 години. Интересите ѝ в последните години са в областта на психосоматиката, кризите в семейството и влиянието и отражението на обществените явления върху психоемоционалното развитие на личността и човешките групи. Автор на множество материали в областта на психичното здраве и на дисертационен труд „Структура и функции на семейства с дете, което употребява психоактивни вещества”. В момента работи в Институт по системна психотерапия и в Национален център по обществено здраве и анализи, Дирекция психично здраве и превенция на зависимостите.
- Г-жо Маринова, пандемията или инфодемията e по-голямо предизвикателство за човешкото съзнание?
- Докато пандемията е ново явление за нас, инфодемията е ситуация, в която живеем не от скоро, а в последните няколко години. Сега просто последиците от това да бъдем заливани с информация, стават много видими, включително и в техните негативни аспекти. Всеки дава мнение, всеки спори с всеки. Някак не правим разлика между това да имаш информация и да можеш да я ползваш компетентно. Достъпът до много информационни ресурси е голямо предимство, ако не се подвеждаме в това, че знаем много и можем сами да си бъдем експерти и авторитети. Така че достъпът до много и различна информация ни изправя пред предизвикателства и изискването да бъдем критични, зрели, търсещи, а не високопарни и надменни. Струва ми се, че преминаваме през период, който ще ни накара да предефинираме отношенията си, целите си, ценностите си. Всяка криза е предизвикателство за човешкото съзнание, защото разклаща познатото, лишава ни от усещането за сигурност. Докато преминем към следващия етап на сигурност, познатост, ще мине време и ще е трудно.
- Към какво се стремят отричащите пандемията – създаване на паралелна реалност, потискане на страха или нещо друго?
- Не ми се иска да говоря с етикети и да правя „експертни” заключения. Всички имаме ситуации, които са ни трудни и подхождаме към тях с отричане за известно време. Зрялата личност успява да се придвижи от отричането към приемането, от отчаянието към действието. И аз го наблюдавам всеки ден – това, че хората правят своите крачки към разбиране и адаптиране към днешните предизвикателства. В моя опит като психотерапевт имам истинско преживяване за надежда и развитие. И това не са само думи, съвсем автентично преживяване е, което идва от непосредственото общуване с хората.
- Увеличиха ли се клиентите Ви в тази близо година, откакто живеем в нова реалност, която се надяваме да е временна?
- Да, аз имам повече клиенти в практиката си през изминалата година, но не го свързвам с епидемията. Вероятно като резултат от здравната и икономическа криза, по-скоро можем да говорим дори за известен отлив на хората, търсещи помощ. Казвам това съвсем условно и като субективна преценка, на базата на общуването ми с моите най-близки колеги. Според мен търсенето на помощ във връзка с преживявания, които са последица от епидемията, ще е на по-късен етап. Последствията от конкретно тази здравна и обществена криза още не са толкова видими. Досещаме се за тях, усещаме ги чрез новини от близки или по собствените си загуби, но те още нямат ясно изразен обществен облик. Техните последствия, болести и симптоми ще проличат с пълна сила по-късно. В криза хората основно оцеляват. Когато кризата отмине, нейните ефекти стават видими.
- Основателни ли са страховете, твърденията, че след края на живота в тази обстановка можем да станем свидетели на нова пандемия – такава от психически разстройства у много хора?
- На въпроса дали са основателни тези страхове, вече е отговорено. Изследванията на реномирани университети, които правят проучвания, го доказват. При психичните проблеми и разстройства е много важно не само индивидуалното преживяване и реакция, а в каква среда живеем. През много тежки ситуации и периоди може да се премине по един адаптивен начин, когато контекстът, в който живеем е подкрепящ и стимулиращ. Мисля, че не е време да говорим за диагнози, да предричаме бъдещето от висотата на експертността си, да чертаем апокалиптични картини. Нужно е разбиране към всеки отделен човек и помагане тогава, когато това е възможно.
- Какво поведение бихте посъветвали да имат хората, докато ситуацията в света не се успокои?
- Поколенията преди нас са преминали през огромни изпитания, да не забравяме това. Според мен в ситуация на такава повсеместна криза е важно намирането на индивидуалния смисъл. Как искам да живея, как да продължа, какво да оставя след себе си? Без въпроса за смисъла ще продължаваме по инерция. Кризата е състояние, при което за момента няма решение на голямото ниво. Освен това в България живеем в чудовищно корумпирана среда, в която всички значими публични ресурси са приватизирани от напълно загубила легитимността си власт. В такъв момент е важно да се обърнем към личния си, собствен смисъл. Когато външната среда не служи за стимул, за вдъхновение, да го потърсим в най-непосредственото си битие – аз и тези, които обичам, и обикновените неща наоколо. Баналните неща – връзката с близките хора и занимания, които зареждат и имат творчески и експериментаторски дух. Често казвам на клиентите си, че не е нужно да променяш кой знае какво в ежедневието си, достатъчно е повече да се връщаме към усещането си за авторство. Ние всички сме творци. И тази творческа сила и любовта към живота е помагала да се мине през много изпитания. И сега ще бъде така. В този смисъл, аз съм оптимистично настроена. Важно е да си дадем сметка, че това, което се случва в момента, ще свърши. Кризите имат начало и край.