Президентът е гарант за промяната. Разнородната опозиция трябва да постигне консенсус около програма минимум.
Вотът по пощата се практикува отдавна в много страни и не е някаква новост. Той може да бъде регламентиран, но ГЕРБ отказа всякакви промени - под предлог че не можело да се правят такива в последния момент, макар че традиционно ГЕРБ правят промени тъкмо в последния момент. Освен когато не им изнасят.
Това са част от темите, по които говорих в предаването "Това е България" по Радио „Фокус“.
След случая "Костинброд", след многократното отлагане на машинното гласуване в нарушение на закона, след като в България има много по-висок процент невалидни бюлетини (можем да се запитаме колко от тях са унищожени бюлетини) - нормално е при всички тези факти гражданите да са скептични към сегашния начин на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев доскорошният "баш изборджия" на ГЕРБ Цветан Цветанов лично заяви, че някогашната му партия е неспособна да организира честни избори. Това няма как да успокои хората.
Вследствие на консултациите при президента се проявиха много слабости на българския изборен процес. Бяха подети много инициативи и предложения за неговото усъвършенстване, но ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, разбира се, само добавя въпросителни.
Като "оптимистична" определям прогнозата, че следващият парламент ще бъде недълготраен, защото няма да се сформира стабилно мнозинство. Реализмът диктува, че в българското политическо блато са възможни всякакви мнозинства. В момента една заклето проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), управлява заедно с крайни националисти, таксувани на много места в Европа като фашисти и популисти, със задкулисната подкрепа на една етническа партия като ДПС, която покани турския президент Ердоган да се изяви на собствения им конгрес. Такъв политически монтаж е нелогичен, но се случва в България. Така че е трудно да бъде направена прогноза.
Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отсрочен вотът (гражданите го поискаха още през лятото), не доведоха до никакво оздравяване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна криза, много хора загубиха живота си, институциите функционират зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази агония. Да не говорим за социалните последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес фалира. Видно е, че настоящото Народно събрание няма доверие, за да проведе реформи. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат достатъчно мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, извън партиите на статуквото.
Всички партии, извън сега управляващите, се явяват алтернатива. Те могат да се зловидят на един или друг, но това е политическата алтернатива. Дали тези партии ще влязат в диалог, дали ще постигнат консенсус по програма минимум, за да изгазим от тази институционална криза, в която се намираме - това зависи от мъдростта на техните лидери, от това дали имат съзнание за историческа мисия и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в следващо управление.
За мен президентът е гарантът на тази промяна, тъй като той има куража да слезе сред протестиращите граждани, да заяви съвсем открито принципите си. Той е припознат като партньор, като лидер от всички крила на протеста. Всички се явиха на консултациите, влязоха в диалог и стигнаха да определено съгласие в дискусиите с президента. Според мен негова е лидерската роля в този процес.
Виждаме, че протичат определени процеси в демократичната общност. Тази общност обхваща широк спектър партии - от най-голямата опозиционна парламентарна партия - БСП - която има свой управленски проект и свои принципи и е ситуирана като радикално опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като "Демократична България", които бяха много активни по време на протестите. Появяват се и нови формации - това е симптом на жажда за обществена промяна.
Коментирах и единодушното настояване от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде осигурена прозрачност на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини срещу Covid-19. Ваксинирането се приема скептично в много страни, не само в България. Ваксините са разработени в условията форсмажор, без спазване на приетите в научната методика срокове, а една от тях почива на съвсем новаторски принцип - затова и е нормално гражданите да си задават въпроси, особено когато самите производители предупреждават, че са възможни нежелани реакции при наличие на определени хронични заболявания.
Затова трябва да се остави свобода на хората да преценяват дали да си поставят ваксината. Държавата със сигурност ще направи ваксинирането предусловие за ред дейности. Това е част от ролята ѝ - да гарантира здравната сигурност. Но това не значи, че трябва да се отнема свободата на хората да живеят, без да се ваксинират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се ваксинират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни борби и парадоксалното е, че сега същите тези либерални кръгове, които исторически са провели тези реформи, търсят да наложат задължителното ваксиниране за всички граждани.
Пазарът на ваксините в света е огромен, а икономическият залог - многомилиарден.
Свидетели сме как няколко фирми се опитват да си го поделят. Нормално е да има съмнения за лобиране, нормално е Европейският парламент да очаква прозрачност при сключването на тези многомилиардни договори. Фирми, които си гарантират големи поръчки на различни места по света и завземат големи сектори от пазара, се оказват неспособни да доставят в срок, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да съхранят този пазар, което забавя процеса по ваксиниране и овладяване на епидемията. Така че, когато не само икономическият, но и здравният залог е толкова голям, е необходима прозрачност. Здравният залог трябва да бъде приоритетен.
Винаги договорите могат да бъдат скрити зад клаузи за конфиденциалност - давам пример със споразумението за свободна търговия между САЩ и Европа (TTIP), между Европа и Канада (СЕТА), но бе категоричен, че натиск от страна на гражданите и институциите трябва да има.
5G мрежите будят толкова полярни мнения поради същите причини, поради които и ваксините - става въпрос за огромен икономически залог и, освен това, за перспективен политически залог, тъй като контролът на базите данни ще даде лост за контрол над обществата в бъдеще. В момента наблюдаваме битка за този контрол, която преминава и през мрежите - през тяхната бързина, сигурност. Сигурността на данните е един от основните залози, тя е един от лостовете, с които конкуриращите се страни - САЩ, Китай и някои европейски лидери в тази сфера - се опитват да изместят конкуренцията. Трябва да има общоевропейски подход; така ще бъдем по-силни. За съжаление, в Европа няма синхрон. Някои страни напредват в разгръщането на тези мрежи; други не бързат; има трети, в които търговете за честотите не са проведени, и други, в които общественият натиск по отношение на здравните рискове е висок. Не успяваме да постигнем общ европейски подход.
Водещата роля в развитието и приложението на 5G мрежите вече е отнета от Европейския съюз и принадлежи на страни като Китай и Южна Корея. Европа се отличава от останалия свят с по-високата защита на потребителите от всяка стока и услуга, които крият рискове за тяхното здраве.
В резултат от инициираното от мен изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, водещи учени препоръчаха при разгръщането на технологията да бъде спазен принципът на предпазливостта: това е принцип, залегнал в законодателството на ЕС - той гласи, че една стока или услуга могат да бъдат допуснати до потребители само ако са доказано безвредни. Считам, че този принцип трябва да бъде уважен в този случай, както и във всеки друг.
В последните години заинтересованият бизнес води кампания с цел да се окарикатурят тревогите на гражданите, а Европейската комисия ще представи обновен план за разгръщане на мрежите от пето и шесто поколение, без да е направена оценка на рисковете и въпреки липсата на научен консенсус. Същевременно, на другия полюс избуяват конспирационистки теории. Това прави диалога между противниците и поддръжниците на новата технология невъзможен.
Моето убеждение е, че само науката може да бъде арбитър на този спор. Трудно ми е да кажа дали могат да бъдат дадени стопроцентови гаранции за сигурността на мрежите от пето поколение, но ние трябва да сме убедени, че рискът е сведен до приемливи нива.