БСП предлага всички учебници от 1 до 12 клас да са безплатни, а еднократната помощ за 15 септември да е за децата от 1 до 4 клас, не само за първокласниците, както е в момента. Това ще струва на държавата 30 млн. лв. Това каза Александър Грозданов, кандидат за народен представител от листата на „БСП за България“ за 24 МИР София, по време на дискусия на тема "БСП за училищното образование в Република България". В срещата участваха и Ирена Анастасова, зам.-председател на ИБ на БСП и водач на листата в 11-ти МИР Ловеч, Цанка Чакърова и Цецка Кочкова, кандидати за народни представители от 24 МИР и проф. Тодор Мишев, кандидат за народен представител от 25 МИР.
„От левицата предлагат и да се осигурят интернет услуги на преференциални цени за учителите и всички ученици, които вече една година работят в дистанционна среда“, заяви още Грозданов.
„Коренно различна е организацията на обучението при дистанционната и присъствената форма. Затова трябва да има Единна електронна национална платформа, в която учители и ученици да работят,“, заяви още той.
Според Грозданов един от големите проблеми на българската образователна система е мотивацията за учебен труд. "Трябва да се наблегне на качеството на образователните стандарти, учебните планове, учебните програми и най-вече на учебниците и доколко те са адекватни спрямо възрастовото развитие на децата“, обясни той.
По думите му не е бил разбран призивът на учителите учебниците да не са тежки, неразбираеми, претоварени с информация.
"През тази година на пандемия, когато значителна част от родителите са ангажирани в голяма степен с обучението на децата си, те виждат колко трудни са текстове, неособено логично обвързани. Колко абстрактни тези присъстват в учебниците и колко малко време има за упражнения за децата“, добави той.
„Нашето виждане е, че трябва в най-кратък срок да се направи основен преглед на образователните стандарти и на учебното съдържание", изтъкна Грозданов.
По думите му има три важни въпроса, на които трябва да се отговори - какво, кога и как се учи, като учебно съдържание, като разположение във времето и по отношение на методиката на преподаване. „Истина е, че в момента ситуацията е доста трудна за учениците във времето на дистанционно обучение. Освен това немалко текстове са изкривени откъм научна истина и фактология", изтъкна Грозданов.
Според проф. Тодор Мишев, който е преподавател в Софийския университет, проблемът е в това, че няма свързаност на темите. Той даде пример – когато децата учат българска история, по география учат за Африка и САЩ. „Учейки българска история те не са наясно с географията, а ако не са наясно с нея, няма как да научат историята“, каза той и допълни, че подобно разминаване има и в учебниците по литература.
„Случващото се в образованието е вследствие на липсата на реална промяна в системата“, каза Ирена Анастасова. "От ГЕРБ обещаваха високи стандарти в образованието. Но беше създаден един стандарт, който породи толкова проблеми, че беше отменен. Нов стандарт и нова наредба все още не съществуват", заяви още тя.
Според нея е интересно как се дава оценка за качество на образование при липса на стандарт за качество. "Оценките, които досега Националният инспекторат по образование дава, са за много добро качество на образованието, но те рязко се разминава с тези, които излизат от международни изследвания", каза Анастасова.
По време на дискусията бяха засегнати и други теми като проблемите с децата от уязвимите групи и езиковото разминаване между учителите и ромските деца.
„Тези проблеми се отразяват и на психическото състояние на децата и създават условия за формиране на неадекватна оценка за личностните им качества. Всичко това пък води до негативна оценка към училището и ги демотивира“, заяви по тази тема Цанка Чакърова, която е учител. Тя обясни, че за ромската общност образованието не е ней-голямата ценност и това прави още по-труден процесът на социализация.
Училищният психолог Цецка Кочкова постави въпроса за децата със специални образователни потребности и тяхното място в училище. „Като психолог работя с 40 деца, логопедът също работи с 40 деца, а ресурсните учители работят с до 20 деца. Нека сметнем в една петдневна работна седмица колко време можем да отделим на всяко. Децата със специални потребности имат нужда от непрекъсната подкрепа и подпомагане“, обясни Цецка Кочкова.