Вчера стана ясно, че ЕС ще инвестира 30 милиона евро в следващите седем години пограничните зони между България и Република Северна Македония. От години изграждането на пътища, железопътни линии и гранични пунктове изостава, а двете страни си остават все така разделени, предаде БНТ.
Четири години, договор, няколко декларации, много обещания и минимално развитие на инфраструктурата между София и Скопие.
Първото обещание беше да бъде достроена жп линията от Скопие до българската граница. Българският участък е готов от 70 години.
"Хората вече стигнаха до Марс, жп линията в Македония с България все още стои", казва Илия Стояновски, македонски българин, "Българска национална платформа".
От малко над 100 километра - готов е само първият участък Скопие-Куманово. Куманово-Беляковце се строи вече шеста година, а последните два изобщо не се знае кога ще започнат.
"Политическото напрежение забави процесите. Политиката на вето се усилва заради недоверието между обществата. Баналните теми около историята изместиха приоритетите. Може би няма добра воля да се работи по инфраструктурата", казва журналистът от Скопие Мариян Николовски.
Проектът трябваше да е готов през 2017 г., а пътуването - да отнеме минимално време. Двете страни започнаха преговори и за проверки на едно гише на трите сега съществуващи гранични пункта: Гюешево, Станке Лисичково и Златарево.
Сега двете страни обещават да започнат работа по четвърти пункт: "Клепало", между Струмяни и Берово. Планът е пунктът да получи 30 млн. евро по програмите за трансгранично сътрудничество. Останалите два планирани - Симитли-Пехчево и Черната скала - остават все още само пожелание.
Между двете страни няма и автомагистрала. Пътят Скопие-София отнема близо 5 часа.
"Уж се строи този бърз път, но така се избират строителните компании, така се отпускат средствата, строежът на практика се отчита безконечно. Така се строи, колкото да се покаже пред света, че нещо се движи", разказва Никола Попилиев, македонски българин.
ЖП и автопроектите са вписват в по-големия геополитически контекст за изграждането на коридор номер 8: от Дуръс на албанския бряг, до Бургас и Варна - на българския.
"Бавенето, обструкцията на коридор номер 8 основно личи, че се случва под влияние на двете съседни страни - Сърбия и Гърция, които успяват да наложат своите икономически, политически и стратегически интереси почти без изключение", казва Никола Попилиев.
Именно инфраструктурата и липсата на свързаност между двете страни, според експерти, е реален измерител за отношенията София-Скопие.