В разгара на лятото хиляди българи, живеещи в над 300 населени места, според официалната статистика, се жалват от един продължават над три десетилетия проблем – безводие. В над 415 селища хората отказват да плащат сметки за вода, поради лошото водоснабдяване и сушата. Коментар по темата за novini.bg направи бившата министърка на МОСВ /в кабинета на Иван Костов 1997г. - 2001г./, зам.-министър и депутат Евдокия Манева. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени специалисти години наред.
Мога да кажа, че това е реакция на безотговорни граждани и някаква готованска реакция, много типична за нас българите.
Ние винаги смятаме ,че някой друг нещо трябва да направи за нас, а ние сме над нещата, просто искаме услугата такава, каквото си я представяме, но без наше участие.
Правила съм забележка на кокетна дама ,която ядеше семки и хвърляше люспите на улицата и тя ми отговори, че плащала данъци, за да метат след нея. Та така и с водите. Не съвсем ,но подобно. Трябва да изискваме, да се борим за нормални условия на живот и заедно с това да спазваме правилата. Трябва да си плащаме услугата. Плащаме за количеството вода, което ползваме, а като правило качеството на водата отговаря на нормативите. На пръсти се броят случаите, когато има проблем с качеството на водата ,но и в тези случаи проблемът не се решава с неплащане. Трябва да е ясно,че за качествени услуги в областта на водоснабдяването и пречистването на водите се плаща и това е една малка част от нашето участие в опазването на околното среда. При това в голяма степен солидарно, независимо дали имаш предимството да живееш в подножието на планината или в Добруджа. Точно този проблем не е решен, а за това има и международен опит. Плаща се по една тарифа количеството, което е обществено признато за поддържане на нормален живот и всичко над това количество има по-висока цена -поливане, басейни, питейна вода за промишлени нужди и т.н.. Отклонението от социалната потребност има цена. На тази тема може много да се говори, ще се чуят разни аргументи, но истината е, че трябва решително и категорично да се въведе.
За нас проблемът е ,че много от съоръженията, които се изградиха предимно с европейски средства, нито са най-съвременните, нито най-ефективните. Голяма част са преозразмерени, т.е. са проектирани за много повече хора отколкото са действителните ползватели. Все по-често ще чуват , че някакво стъпало на пречиствателна станция е изключено, че "В и К" не може да покрива разходите за пречистване, че новата водоснабдителна система аварира твърде често и т.н. Всичко това е, защото някой не си е свършил работата – проектанти, строители, органи, утвърждаващи проектите и др. Под носа ни са ни ограбили и ние сме дремали, както продължаваме да го правим.
Средствата които се „усвоиха“, както е прието да се казва, са огромни, резултатите –изключително незадоволителни. И това предстои да се установи. Някак в първите години още се крепят нещата, после започва лошото. За системи, които трябва да работят безотказно по 20-30 г., ще започнат проблеми и ще се искат отново много, много пари. И така кръгът се затваря. Крадците са намерили нишата и така съществуват с години. Затова подкрепям усилията на младите хора ,управляващи до скоро, да извадят България от мрака. Но очевидно да се пребориш с хитреците и безразличните, както и с българския манталитет, е почти загубена кауза. Но аз вярвам ,че поколенията ,които идват след нас са далеч от Азия по манталитет и все пак ще успеем.