София Вергилова-Георгиева е родена през 1989 година. Средното си образование завършва в Гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен. Бакалавър завършва в катедра „Международни икономически отношения“ в СА „Д.А Ценов“ в град Свищов. Магистратура защитава в катедра „Вътрешен одит“ към катедра „Стопански и финансов контрол“, а през 2017 година придобива образователна и научна степен Доктор по икономика. Общински съветник в Община Свищов, на тези избори София се явява с номер 102 в листата на „БСП за България“ във Велико Търново.
Г-жо Георгиева, преди няколко дни организирахте открит спортен урок за деца и младежи в Свищов. Защо избрахте да осъществите точно такава дейност и какви са посланията, които искате да предадете чрез нея?
Тревожно е, че зачестяват случаите на агресия сред младите хора. Ядрото на насилието може да търсим в семейната среда, обществото, липсата на физическа комуникация, липсата на емоционална интелигентност, емпатия и много други. Ние като младежка общност имаме отговорността да бъдем пример за подражание. Един от доказаните методи за превенция на агресията е спортът! Спортът канализира енергията в друга посока, като ни помага да се развиваме физически, психически, емоционално! Учи ни на правила, на уважение към опонента, на търпение, постоянство, воля и много други неща.
Какви неотложни проблеми има Община Свищов и какви са техните решения според Вас?
Свищов е сред най-бързо обезлюдяващите градове в страната. Това е основна тема за нас - как да задържим младите хора тук. За да стане това, трябва да се изгради благоприятна среда за живот. Неслучайно Свищов беше един от първите градове, който направи яслите и детските градини безплатни. Работи се за подобряване на инфраструктурата. Важно за града ще е изграждането на индустриална зона. Това би способствало разкриване на нови работни места и производства с висока добавена стойност, което от своя страна ще повиши стандарта на живот.
Вие сте председател на Комисията по образование, здравеопазване и култура към Националния съвет на МО в БСП. Какви приоритети открои комисията през последните няколко месеца?
Позволете първо да споделя впечатленията си от работата на Националния съвет. За втори мандат съм част от ръководството на младежите, но след избирането на Габриел Вълков се работи изключително активно. Съставът на комисиите е разширен и генерирахме много идеи, които предстои да бъдат доразработени и обогатени. Ще има фокус групи с всички заинтересовани лица, за да сме сигурни, че предложенията ни ще имат дългосрочен ефект.
В сферата на образованието е важно да се спомене, че се нуждаем от дългосрочна стратегия за развитие, която да бъде продължавана от всяко ново правителство, а не от промени на парче, които затрудняват учители, директори, ученици и родители. Учебниците трябва да бъдат написани на разбираем и достъпен език за децата. Апелираме за повече часове по български език, история и география. Ще се борим за безплатни учебници от 1. до 12. клас и за един учебник по всеки предмет.
В здравеопазването проблемите също са много. Основен приоритет е подобряването на качеството и достъпността до здравни грижи. Болничната инфраструктура има нужда от модернизиране. Застъпваме се за идеята за интегрално здравно досие, което да съдържа цялата информация за пациента, здравен статус, вредни навици и т.н. Против сме търговията със здраве. Трябва да погледнем и към малките населени места, които нямат достъп до здравни грижи и услуги. На много места няма медицински центрове и аптеки.
Културата пострада много от пандемията. Най-малко бяха компенсирани работещите в тази сфера, а културата е феноменът, който в най-трудните дни ни държи будни и ни помага да преминем по-леко през препятствията на новото време. Предлагаме за култура да се използват не по-малко от 1% от БВП. Да обърнем поглед към позабравените и пустеещи музей, читалища, паметници на културата в София и в страната. Предлагаме обвързване на образованието с културата и иницииране и финансиране от държавата, за да посещават децата културни събития, концерти, музеи и други културни мероприятия.
Какво кара младите хора да напускат България? Какви са политическите измерения на тази криза и какви са отговорностите на местната и националната власт за нейното разрешаване?
Хората са устроени да търсят сигурност за себе си и семействата си. Когато не се чувстват достатъчно спокойни в родната си страна, търсят възможност навън. „Криворазбраната демокрация“ принуди хората да бягат от дома. Възможностите за добро образование и професионално развитие също са водещ фактор. България губи голяма част от трудоспособното си население, интелектът, в лицето на младите хора, намира високо заплатена работа отвъд границите на страната ни. Това повлиява освен на демографските показатели, и на пазара на труда. Нямаме подготвени кадри за високо технологични производства, медицински работници, компютърни специалисти. Българското образование трябва да се обвърже с икономиката и да бъде подпомагано от държавата. При завършване на образование младите хора трябва да имат осигурени работни места.
Доколко младите хора са аполитични?
Тази тенденция също започва да се променя. Като че ли досега никой не заяви достатъчно ясно и категорично на младите хора: „Ние се интересуваме от вас и мислим как да живеете по-добре“. БСП го направи. Мисля, че все по-често хората между 25 и 35-годишна възраст се интересуват от политика. Ние от БСП се опитваме да покажем, че има място за младежите в политиката. 1/3 от кандидатите за народни представители са в младежка възраст. Имаме какво да дадем, това е повече от сигурно.