Депутатът от партията "Възраждане" Димо Дренчев изрази своето недоволство и опасение относно нов законопроект, свързан с Българската национална банка (БНБ). Главната му критика се насочи към член 26 от законопроекта, който предвижда, че валутата на Република България става еврото, а не левът, и че еврото ще бъде паричната единица, като се разделя на 100 евроцента.
Дренчев настоя, че е важно за суверенната държава да има собствена валута, а не да използва чужда валута като еврото. Той също така посочи изменения в членове 41 и 48, които се отнасят до инвестициите и резервите на Централната банка на България.
„Там навсякъде се добавя, че активите могат да бъдат оценени от най-малко две от международно признатите кредитни агенции с една от трите най-високи степени, като разликата с досега действащия закон е, че тогава се даваше възможност да се инвестира само в активи от първата и от втората най-високи степени – ААА и АА+.
Изглежда, че разликата не е кой знае каква, но доколкото говорим за ресурс, който ще се освободи след свалянето на валутния борд от порядъка на около 70 милиарда лева, считам че в дългосрочен план има риск за влагане на тези милиарди в некачествени активи и точно за това са промените, които са внесени от нашата група за запазване на сегашния режим, които доказано гарантират, въпреки евентуално по-ниската доходност, която ще носи резерва на БНБ, че ще имаме дългосрочно и дори в случай на криза, една по-голяма сигурност за парите на държавата и за това апелирам колегите да ги подкрепят поне тези за член 48.“, аргументира още критиките си Димо Дренчев.
От „Възраждане“ предложиха да се запише, че законът за БНБ влиза в сила от 2043 г., но това също беше отхвърлено от управляващото мнозинство.
Въпреки опозицията на "Възраждане" и Димо Дренчев, законопроектът беше одобрен при гласуването от другите политически сили в Народното събрание. Тази тема може да бъде предмет на жива дискусия и разискване в политическия и обществен живот на България, и мненията по нея вероятно ще се различават в зависимост от политическите и идеологическите виждания.