Трябва да стигнем до катастрофа, за да се сетим, че години наред сме си затваряли очите и никой не е помислил какво се случва. Около този случай си задавам въпроса какво се случва по нашите курорти. Министерството на туризма, което отговаря за концесионери, за това какво правят тези хора по курортите, години наред не вижда ли парашутите, лодки, водни пързалки и не си ли задава въпроса кои са тези хора, които работят там. Какви държавни гаранции е гарантиран животът на хората там и на тези атракциони, та чак след смъртта на детето се наложи Министерският съвет да се занимае и да даде няколко дни да се въведат спешни мерки. Това каза бившият здравен министър д-р Мими Виткова в студиото на "Денят ON AIR". Според нея това е безумие.
"Нима не знаем какво е състоянието на спешната помощ? В конкретния случай ситуацията започва със сигнала, който е подаден оттам, вероятно. Но когато се съобщава за дете, което е паднало от такава височина, какъв екип изпраща спешната помощ? Доколкото разбирам от медиите, линейката е имала оборудване за оказване на спешна помощ. И в същото време се оказва, че изпратеният медицински персонал не е могъл и не е бил в състояние да окаже първичната спешна помощ", допълни Виткова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Спешната помощ у нас
"Години наред ние решихме, че фелдшери няма да произвеждаме, прекръстихме ги на парамедици. Въпросът е каква подготовка дадохме на тези хора. От основното му образование той трябва да има допълнителна квалификация за оказване на тези спешни услуги. Това са много тревожни въпроси. Дори космическа техника да докараме, ако нямаме подготвени хора - нищо няма да се случи. Нещо подобно е в цялата система, ние нямаме медицински сестри, не можем да вържем графика в болниците и се налага специализанти да дежурят. След дъжд качулка е излишна", коментира бившият здравен министър.
По думите ѝ не е нормално да продължава това безвремие.
"Това е политическо, административно и всякакво безвремие. Не може дефицитът на средства да бъде универсалното оправдание за всички проблеми. Трябва да разберем, че като общество и държава произвеждаме това. Не можем да се сравняваме с БВП нито с Германия, нито с Франция, Англия или която да е друга развита държава. Как не се коментира, че сме единствената държава, с изключение на Кипър, в ЕС, в която разходите за здравеопазване от джоба на болния са между 45 и 48%, след като критерият на СЗО от 90-те години е този процент да бъде под 15%", припомни бившият здравен министър.
Д-р Виткова подчерта, че работата в спешната помощ е тежка и трудна.
"Това е сблъскване със ситуации, които искат реакции в рамките на секунди и минути. Това не е толкова атрактивна работа и заради това възнаграждението трябва да бъде достатъчно. Дефицитът е голям навсякъде. Кой се грижи за хората по селата? Не може да имаме здравеопазване в четири града в страната и всичко останало да е оставено на доизживяване. Ние виждаме, че нашите политици се занимават повече със себе си, отколкото с това, за което са изпратени. Нашите политици не се научиха да седнат на една маса, да видят проблема, да го оценят и да предложат разумни решения", добави тя.