След бруталния побой над полицейски началник в Русе, темата за нарастващата агресия сред младите хора отново излезе на дневен ред. В ефира на предаването „Офанзива“ по NOVA NEWS социалният антрополог Харалан Александров коментира тревожните тенденции в българското общество, като подчерта, че се намираме в период на сериозен социален и емоционален срив.
„Наблюдаваме вълна от агресия сред младите. След случая в Русе стана ясно, че всеки може да стане жертва – независимо от статута и позицията си“, посочи Александров.
По думите му става въпрос за провал не просто на институции, а на самата афективна система – способността на психиката да удържа агресията и да я преобразува в съревнование или във вербално изразяване.
„Това се случва все по-често. Това е не само родителски провал, но и провал на нашето разбиране за движещите сили на обществения живот“, подчерта експертът.
Според него фрустрацията на огромна част от обществото е основен източник на тази агресия, която се материализира най-видимо сред младите хора – чрез насилие, улични конфликти и липса на базова емпатия.
Александров подчерта, че оттук нататък въпросът е какъв подход ще възприеме държавата спрямо агресията у младежите: „Има два пътя – терапевтичният, при който разглеждаме младите като жертва на лоши социални обстоятелства и ги култивираме, или репресивният – с наказание и контрол.“
Според него, само със сила не може да се постигне промяна, защото проблемът е дълбоко вкоренен и изисква системен, дългосрочен отговор, включително в сферата на образованието, семейството и публичната среда.
За протестите на „Възраждане“ и „Величие“: „Битка за лидерство в полето на регреса“
Александров коментира и текущите политически събития, включително протестите на „Възраждане“ и „Величие“.
„Битката за лидерство ще се развие в полето на регреса – тоест, който е най-див и кръвожаден, той ще спечели. За щастие, огромен процент от българското общество не е склонно да подкрепи радикално управление“, добави социалният антрополог.
Накрая Александров отбеляза, че въпреки насоченото внимание към еврозоната, истинската тревога на хората е другаде: „Това, което тревожи обществото, не е самото влизане в еврозоната, а страхът, че ще станем прекалено зависими от лидерството на Европейския съюз.“