Превенцията като мит, репресията като реалност или за Закона за движение по пътищата:Нови промени със стари законотворци

Вместо държавата да инвестира в качествена инфраструктура, адекватно обучение и ефективни кампании, фокусът е поставен върху събирането на глоби. Пътните полицаи често са позиционирани със скрити камери, не за да предотвратят инциденти, а за да хванат нарушители и да наложат наказания. Тази стратегия създава усещане за лов, а не за контрол, и залага на репресията, вместо на сигурността.

Липса на превенция

В цивилизованите страни превенцията започва с ясни знаци, качествена маркировка и добро осветление. За разлика от това, у нас често първото взаимодействие с контрола е глобата, получена по пощата. Събирането на средства от глоби за закупуване на нови камери и автомобили не е превенция. Една изненадваща глоба не променя поведението на водача в дългосрочен план. Истинската превенция се постига с предупреждение, образование и стимулиране на мисленето, но тези мерки не генерират приходи. Когато държавата обърка приоритетите си, резултатите се виждат в статистиката: броят на жертвите не намалява, а доверието в институциите се срива.

Абсурдите на новите закони

Наскоро приети промени в закона за движение по пътищата предизвикаха сериозни критики, тъй като наказанията не правят разлика между злополука и престъпление. Например, ако един водач, спазващ всички правила, блъсне пешеходец, който внезапно е изскочил на пътя от забранено място, той може да бъде осъден на минимум 5 години затвор, без право на условна присъда.

Новите текстове в наказателния кодекс предвиждат: Причиняване на смърт без превишена скорост: 5 години затвор. Причиняване на тежка телесна повреда: до 4 години затвор.

Тези закони наказват дори невинни водачи, попаднали в трагичен инцидент. Проблемът е, че законът не прави разлика между престъпление и нещастен случай, което го прави юридически непропорционален и морално несправедлив.

Измиване на ръцете с наказания

Докато държавата не предприема сериозни мерки за реформи в обучението на шофьори, подобряване на инфраструктурата и ефективен контрол над наркотици и алкохол, тя прехвърля цялата отговорност върху водача. Неща като лоша поддръжка на пътищата, липсваща маркировка или неработещи светофари често се оказват в тежест на шофьора, дори ако той е жертва на обстоятелствата.

Понятието несъобразена скорост се превръща в универсално оправдание за прокуратурата. Дупки по пътя, лед, аквапланинг или внезапна повреда – всичко може да бъде тълкувано като липса на съобразяване. Юристите определят новите текстове като популистки, които могат да доведат до осъдителни присъди за хора, които нямат вина.

В крайна сметка, най-уязвимата мишена остава обикновеният човек зад волана, който е лесно достъпен и няма кой да го защити. Закон, който не прави разлика между престъпление и трагедия, е просто официална несправедливост.