За добро или лошо, дизеловата ера и у нас бавно, но сигурно остава в миналото

През последните месеци европейският автомобилен пазар преминава през тектонични промени, които засягат най-вече позициите на дизеловите двигатели. Докато в миналото нафтата беше основен стълб за германските производители и предпочитан избор за дълги пътувания, данните от края на 2025 година показват една нова реалност, в която дизелът губи позиции не само в Западна Европа, но вече и на пазари като българския.

Според най-новите данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) за ноември 2025 г., пазарният дял на дизеловите автомобили в Европейския съюз е паднал до критичните 9%. Това е драстичен спад спрямо предходните години, като продажбите на дизелови модели са се свили с цели 24.4% в сравнение със същия период на миналата година. В страни като Франция спадът е още по-осезаем, достигайки над 32%, което принуждава производителите да преразгледат производствените си планове за 2026 година.

В България ситуацията е специфична, но тенденцията към отказ от дизела вече е факт и при новите регистрации. Макар страната ни дълго време да беше убежище за дизелови технологии, за първите десет месеца на 2025 г. у нас са регистрирани едва 4513 нови дизелови автомобила, което представлява спад от 5.7% на годишна база. За сравнение, бензиновите модели продължават да доминират пазара с пазарен дял от близо 78% през ноември, а интересът към хибридните системи (HEV) нараства с рекордни темпове, поставяйки България на едно от първите места в ЕС по ръст на този тип задвижване.

Интересно е да се отбележи, че въпреки общия спад на дизела при новите леки автомобили в България, тежкотоварният сектор остава здраво привързан към него. При камионите (категории N2 и N3) дори се наблюдава ръст от 13% през 2025 г., което показва, че професионалният транспорт все още не намира адекватна алтернатива на дизеловото гориво. При лекотоварните автомобили обаче се забелязва отстъпление, което кореспондира с общата европейска политика за нискоемисионни зони в големите градове.

Германските брандове, които традиционно разчитаха на дизела, реагират различно на тези цифри. Марки като BMW и Mercedes-Benz продължават да предлагат дизелови опции, но техният фокус вече е насочен към Plug-in хибриди, чийто пазарен дял в Европа достигна 9.1%. В България лидерските позиции в премиум сегмента се държат от BMW, които успяват да балансират между традициите и новата вълна на електрификация, докато масовият потребител у нас все по-често избира Toyota, Skoda или Dacia, залагайки на бензин или хибрид.

Прогнозите за 2026 година сочат, че дизелът ще продължи да губи позиции като основно задвижване за масовите пътнически автомобили. Свиването на пазарния му дял до едноцифрени стойности в ЕС е ясен сигнал към потребителите и в България. Въпреки че вторичният пазар у нас все още е залят от употребявани дизелови автомобили, данните за новите продажби са категорични – ерата на "чистия дизел" като масов избор бавно, но сигурно отива в историята, заменяйки се от агресивната инвазия на хибридите и електрическата мобилност.