Продажбите на дизелови автомобили спадат в цяла Европа, но какво се случва в България

Ако преди 10 години някой бе казал, че дизеловият двигател скоро ще се превърне в рядкост по европейските пътища, то всеки от автомобилната индустрия би реагирал с откровен смях, но сега, едно десетилетие по-късно, „Дизелгейт“ и структурните икономически промени пренаписаха продажбите на нови автомобили. Според най-новите данни за регистрациите, събрани от Европейската асоциация на автомобилните производители, отказът от дизеловите двигатели се е утвърдил като постоянна пазарна реалност.

От 4 672 775 нови леки автомобила, регистрирани на по-широкия европейски пазар, включващ Европейския съюз, Обединеното кралство и териториите на ЕАСТ, дизеловите двигатели успяха да си осигурят скромния пазарен дял от 7,7%. Ако изключим електрифицираните хибриди и разгледаме само традиционните двигатели с вътрешно горене, само 311 047 купувачи на целия континент са избрали традиционния дизелов пистолет на бензиностанциите. В рамките на самия ЕС този обем спада до 292 637 единици, което показва колко бързо пазарът се е преориентирал към електрифицираните архитектури.

Този структурен спад се утежнява от нестабилната икономическа среда, като неотдавнашните геополитически напрежения изтласкаха цените на горивата до високи нива в няколко ключови държави. Докато данъчните облекчения временно са предпазили крайните купувачи в някои страни, шофьорите на по-малко защитените европейски пазари се сблъскват с цени на бензиностанциите, вариращи от 2,30 € до 2,50 € на литър както за бензин, така и за дизел. Този ценови натиск води до масово преминаване към хибридни електромобили, които бързо са се изкачили до нива, заемащи почти половината от всички регистрации на нови автомобили на големите средиземноморски пазари.

Въпреки по-широката низходяща тенденция, няколко традиционни крепости продължават да поддържат останалата част от дизеловия обем. Германия остава основният защитник на технологията, като представлява приблизително половината от целия дизелов обем на континента със 128 748 регистрации през първите четири месеца на годината. Макар този резултат да е значително по-нисък от този на изцяло електрическите и хибридните алтернативи, той представлява само умерено едноцифрено понижение в сравнение с предходната година. Италия заема второ място с 45 207 нови регистрации на дизелови автомобили за същия период, въпреки че страната прави значителни стъпки към пълна електрификация, а традиционните двигатели с вътрешно горене продължават да губят пазарен дял във всички сегменти.

Ако насочим погледа си към България, можем да открием интересна гледна точка на купувачите. Докато останалата част от континента активно изчиства запасите си от автомобили с двигатели с вътрешно горене, българските автосалони работят в съвсем различен ритъм, според най-новите данни на Европейската асоциация на автомобилните производители. Между януари и април 2026 година в страната са регистрирани общо 16 179 нови леки автомобила, което отбелязва стабилен ръст от 3,8% на годишна база и е сигнал за силен потребителски интерес.

Въпреки това, истинската новина е разбивката под капака. В ярък контраст със силната ориентация на Западна Европа към хибридизацията, бензинът остава абсолютният крал на пътя в България, като отбелязва огромните 11 844 регистрации. Междувременно, дизеловият двигател традиционно е силен, осигурявайки 1 901 продажби през първите четири месеца на годината, като значително изпреварва електромобилите, които привлякоха 1 190 регистрации.

Електрифицираните алтернативи бавно набират популярност, но са далеч от доминираща позиция. Хибридните електромобили отбелязаха 927 продажби, докато плъг-ин хибридите останаха назад с 297 регистрации, оставяйки едва 20 бройки за алтернативни категории като автомобили с горивни клетки, на втечнен нефтен газ и природен газ. Шоурумите в България доказват, че макар Брюксел да насочва континента към електрифицирано бъдеще, реалностите на местния пазар и регионалната инфраструктура все още определят какво в крайна сметка излиза от автосалоните.