Nissan Terrano II / Ford Maverick

Правилата гласят, че за високото качество трябва да се плати скъпо. Въпреки това винаги съществуват дребни изключения и Nissan Terrano II е едно от тях. Японският всъдеход и близнакът му Ford Maverick могат да се открият за сравнително прилични пари на пазара на употребявани автомобили.

Двата абсолютно идентични модела започват да се произвеждат едновременно в завода на Nissan край Барселона през лятото на 1993 г. Различават ги само емблемите на радиаторните решетки, а под модерната за началото на 90-те години "ритната" външност се крие повече от консервативна технология, проверена с времето в Terrano I - мощна носеща рама, зависимо задно окачване и раздатъчна скоростна кутия с понижаваща предавка. В продължение на три години проектираният специално за европейския пазар всъдеход дори съжителства с популярния си предшественик на конвейерите, което обяснява чисто маркетинговия подход в моделната политика на двете компании.

През 1993 г. Terrano II/Maverick дебютира на пазара с

Каросерия

с три врати. Основен недостатък на тази модификация е нищожното багажно пространство (425 л.) и акробатичните умения, които изисква достъпът до задната седалка. За превоза на товари с по-големи от спортен сак габарити се налага свалянето на облегалката, с което багажникът се увеличава до далеч по-приемливите 1 650 л. Само три месеца по- късно (Октомври 1993 г.) обаче Nissan и Ford лансират версията с удължена база и пет врати, която по всеобщо мнение е значително по-функционална и удачна като експлоатационни качества.Най-силният коз на каросерията са двустранно поцинкованите панели. Качеството на лаковото покритие също впечатлява, стига предишният собственик да е полагал минимални грижи за здравето на купето. Всякакви следи от корозия и наранявания са достатъчен повод да се откажете от покупката - автомобилът или е пострадал при катастрофа, или е експлоатиран безжалостно извън пътя.

Носещата рама предпазва долната част на купето, но за всеки случай не е зле да се обърне повече внимание на пода и броните. Дребна подробност, валидна при покупката на всеки автомобил с повишена проходимост: наличието на теглич обикновено се смята за предимство, но може да се окаже нож с две остриета. В повечето случаи "куката" отзад свидетелства за повишена амортизация на трансмисията, двигателя и дори рамата.
След десетгодишна кариера по пътищата и извън тях смело може да се твърди, че

Салонът

на Terrano II/Maverick притежава изключителна сглобка и ергономия. Дори при най-възрастните екземпляри е почти изключено да се появят паразитни шумове от тапицерията, арматурното табло или декоративните елементи. Конструкцията на интериора умишлено е проектирана така, че да се доближава максимално до тази на обикновен лек автомобил. Единствените забележки, които собственици на двата близнака отправят към ергономията, са дългият ход на скоростния лост (при включване на пета и дори трета гърбът на водача се отделя от облегалката) и слабата осветителна ефективност на правоъгълните фарове в колите от първите три години на производството. През Юни 1996 г. те отстъпват място на реабилитираните през 90-те кръгли светлини, с което стават доста по-ефикасни. Сред достойнствата на Terrano II/Maverick непременно трябва да се спомене забележителната звукоизолация на салона, която позволява спокоен разговор и слушане на музика при скорости над 130-140 км/ч. Всъдеходът на Nissan/Ford е доста висок автомобил и това има своите предимства. Пространството е в изобилие (без да се брои задната седалка на версиите с три врати), голямата остъклена площ създава уют, а видимостта във всички посоки е отлична. Изключение прави само обзорът при паркиране назад, който е затруднен от вирнатата задница на всъдехода.

Оборудването зависи изцяло от модификацията, макар в повечето случаи задължително да са предвидени най-необходимите екстри като централно заключване и електрически стъкла/огледала. Любителите на суперлукса обаче ще бъдат леко разочаровани. Nissan и Ford позиционират своите близнаци в сегмента на компактните всъдеходи за хора с активен начин на живот и сравнително ограничени финансови възможности. В този смисъл тапицерията от естествена кожа и скъпата стереоуредба само биха оскъпили модела без това да е особено нужно.
Същата причина кара конструкторите да предвидят съвсем скромна гама от

Двигатели

за Terrano II/Maverick. На разположение на купувачите са само два агрегата - 2.4-литров 12-клапанов бензинов мотор с мощност 124 к.с. и 2 700-кубиков турбодизел с 99/100 коня. След модернизацията от 1996 г. мощността на първия е намалена на 116 к.с. (115 при Ford) за модификацията с три врати и 118 за версията с дълга база. Пак тогава турбодизелът получава междинен охладител на горивната смес, миниатюрно увеличение на работния обем (2 664 вместо 2 663 см3) и 25 коня в повече.

Двата мотора са типични японски работяги, отличават се с изключителна здравина и създават грижи в крайно редки случаи. Голяма част от продадените в средата на 90-те години японско-германско-испански всъдеходи вече са навъртели по над 250 000 км без каквито и да било проблеми - нито дори дребни течове на масло. Въпреки това преди покупка е препоръчително да се проведе пълна диагностика, за да се спестят бъдещи главоболия. Много предишни собственици са се възползвали активно от високата проходимост на Terrano II/Maverick, "превземайки" различни пресечени местности на "бавните" скорости. В този режим двигателят работи с максимално натоварване и съвсем не е трудно да прегрее. За съжаление моделът не разполага с датчик за температурата на маслото и работата на мотора може да се контролира само "на слух". За степента на амортизация на силовия агрегат може да се съди и по наличието на вече споменатия теглич. Разбира се, след покупка незабавно трябва да се смени ангренажният ремък, чието скъсване може да докара маса главоболия на новия притежател на Terrano II/Maverick. Не би било зле да се прегледа основно и охладителната система, чиито маркучи понякога страдат от умора на материала.
Както при всеки автомобил с повишена проходимост обаче най-детайлна проверка изисква

трансмисията

Terrano II/Maverick се отличава от "тежковъоръжения" си братовчед Patrol по отсъствието на междуосев диференциал и блокажи на мостовете. В останалата си част трансмисията е не по-малко комплексен механизъм, чиято неправилна експлоатация може да струва маса грижи и средства. Шофирането на двуликия всъдеход в по мокър път или сняг само със задно предаване лесно се превръща в истинско изпитание заради високия център на тежестта и склонността на задницата да следва абсолютно произволна траектория на движение. Именно от това произтича болестта на почти всеки пети Terrano II/Maverick - съсипаният автоматичен затвор за включване на предния мост заради системно използване на този блок на границите на възможностите му при активиране на двойното предаване в критични ситуации.

Иначе конструкцията позволява преминаването в режим 4х4 при скорост до 80 км/ч, а "бавните" скорости по традиция се включват само в пълен покой на автомобила. Стържещите звуци, които понякога съпътстват тази процедура, обикновено изчезват след елементарна регулировка на механизма за превключване. В много редки случаи се наблюдава повишено износване на главното предаване на задния мост.
Същото важи за

окачването

- независимо отпред и зависимо пружинно отзад. "Умората" му зависи в голяма степен от стила на шофиране на предишния собственик и условията, в които е експлоатирано, макар че според статистиката се явява абсолютно безпроблемен възел.

Само дребни недостатъци като откази на

електрическите стъкла

уредите по арматурното табло, липсата на ABS до 2000 г. и бързото износване на спирачните накладки и дискове пречат на Terrano II/Maverick да се похвали с образцова надеждност. Огромна част от собствениците на модела уверено заявяват, че отново биха се спрели на него, ако бяха изправени пред избор. Много от тях споделят и друго интересно наблюдение - резервните части, продавани в търговската мрежа на Ford, понякога са 20-30% по-евтини от японските си аналози, макар че не се различават по абсолютно нищо от тях, а често дори носят щампата Nissan.