Генни суровини и на българския пазар

Отпадат забраните за свободно отглеждане и пускането на пазара на генетично модифицирани организми (ГМО), предвиждат промените в закона, които все още се обсъждат в парламента. С промените отпада забраната за отглеждане на генномодифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.„Премахването на забраните е формално, в нито една европейска държава те не съществуват“, съобщиха за „Класа“ от екоминистерството, което подготвя проекта. Същевременно обаче се въвеждат изключително тежки рестрикции, обясниха оттам, но без да ги назоват.

Либерализацията на пазара за ГМО се прави заради синхронизиране на българското законодателство с европейското, тъй като вече тече наказателна процедура срещу България, аргументират се чиновниците. Премахва се и забраната за наличие в околната среда на ГМО в определени територии.

„Ние сме против отпадане на буферните зони между конвенционалните и органичните култури“, съобщиха от „Агролинк“. Има опасност опрашващите частици на ГМО да попаднат на обикновените култури и да ги заразят. Друг аргумент „против“, който изтъкват сдруженията, е, че се дава възможност за отглеждане на

ГМО култури в „Натура 2000“ зони

Биологичният продукт не е конкурент на ГМО, но обратното е валидно. Веднъж позволени връщане назад няма, твърдят от „Агролинк“. Има сериозни рестрикции, но няма контрол. Оттам посочиха за пример проверка на инспекцията за опазване на общественото здраве. Проверени са 20 съмнителни продукта, от които 15 са били с надвишени норми на ГМО от 2% при европейски норми от 0,9%.

Законът за генномодифицираните храни не е лош, просто не се спазва, призна и Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. Еколозите настояват първо да се докаже, че тези храни са безвредни, тъй като последствията са върху поколенията. Може да се наблюдават репродуктивни проблеми, а имунната система да отслабне. Очаква се днес около 150 души да протестират в близост до Народното събрание, съобщи Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“. Според него разглеждането на законопроекта е станало тихомълком.

Има силни аргументи „за“

Забраната на ГМО на практика означаваше мораториум, коментира акад. Атанас Атанасов от Агробио института към Селскостопанската академия. Култивирането и отглеждането на продукти става след изпитания на Европейската асоциация по безопасност на храните. Ние сме страна, в която земеделската селекция и биотехнологиите са били водещи, не бива сега да изпадаме в другата крайност. Белтъкът в момента масово се замества със соя. В Аржентина, Бразилия, САЩ се произвеждат 80% от соята в света. Останалите страни внасят, включително и България, а по този начин ние подкрепяме техните фермери, добави Атанасов. Няма безрисково нещо на този свят. Всяка страна е свободна сама да реши дали ще позволи култивирането на царевичния хибрид.
Пускането на пазара, вносът, износът и транзитът на храни, съдържащи съставки, ще се регулират в Закона за храните, пише още в закона. Влагането във фуражите на ГМО се определя в Закона за фуражите и в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Екоминистерството е отговорно за работата с ГМО в контролирани условия, за което също се уведомява ЕК. България ще пуска такива храни само с разрешението на Брюксел.

Няма контрол върху употребата

В промените обаче не се предвиждат санкции и не става ясно как ще се контролират вече съществуващите на пазара генномодифицирани продукти, след като на тях дори липсва такъв етикет. Акад. Атанасов призна, че като потребител също не е срещал на етикета да пише, че продуктът има ГМО съставки. Почти няма кренвирши, които да не съдържат соя. Министърът на земеделието ще отказва пускането на продукт на пазара, ако становището на специална комисията е, че това ще навреди на околната среда и човешкото здраве, а предприетите мерки за защита са недостатъчни и неефективни.

Проверките ще са записани в самите разрешения. Те ще се издават за 10 години, като аграрният министър ще има право да ограничи или забрани употребата, когато се установи наличие на риск за човешкото здраве. Законът предвижда в Министерството на земеделието и храните да се изготви електронен регистър на издадените разрешения.