Състезателният Wartburg

Навремето в братските страни винаги бяха фаворизирани спортове "за масите" за сметка на капиталистическите състезателни забавления. Това не само лиши няколко поколения от удоволствието, което доставят скоростите, а и срина доземи традициите, които някои държави от съветския блок имаха преди Втората световна война и "освобождението" си. Може би най-тежко засегната от социалистическата доктрина бе ГДР, която участваше в автомобилни стартове само във Формула 2 и 3, и то единствено с представители на братските страни.

За младите хора обаче политическите доктрини никога не са били пречка. Доказва го инициативата, която Спортният автомобилен клуб на ГДР предприема през 1968 г. Тогава младоците начело със смятания за гений Хайнц Мелкус решават да конструират състезателен автомобил на базата на Wartburg като единствен приемлив донор. Благодарение на участието на студенти от Техническия университет в Берлин, техници от заводите в Айзенах и Института за пластични изкуства, първият прототип е създаден за рекордно кратко време. Той напуска работилницата на Хайнц Мелкус още в края на същата година.

Новият Melkus RS 1000 се категоризира в група 4 според тогавашните регламенти на FIA. Конструкцията използва почти изцяло агрегатите на серийния седан Wartburg 353 - окачване, спирачки, кормилно управление, електрическа инсталация и дори ветроупорното стъкло. Само шасито е подсилено, за да издържа повишеното напрежение по време на състезание.

Хайнц Мелкус форсира двутактовия двигател на "Пърдящия Ханс", като повишава мощността от 50 на 70 коня от 993 см3 с промени във впръскването на горивото, монтирането на три карбуратора от MZ-ка и прецизно полиране на работните повърхности. Оптимизирайки допълнително тези параметри, германецът успява да изстиска още 20 к.с. за състезателната версия, благодарение на които тежащата 680 кг кола достига 170 км/ч.

Хайнц Мелкус сглобява автомобилите си до 1973 г., като последните версии на неговия Melkus се оборудват с модифицирани двигатели Wartburg, чийто работен обем е увеличен до 1 120 см3 (диаметър на цилиндъра/ход на буталото съответно 73.5/78.0 мм). Мощността от 90 к.с. се запазва, но въртящият момент нараства до 130 Нм при 3 500 об./мин. Най-впечатляващ обаче е разходът на тези състезателни автомобили, който рядко надхвърля 12 л/100 км. Специално за състезателни нужди през 1973 г. Хайнц Мелкус създава най-бързата си кола. Този Melkus развива 118 к.с. и достига скорост от над 200 км/ч. Немалка заслуга за впечатляващите резултати имат специалистите от Техническия университет в Дрезден, чиято работа върху купето на Wartburghini-то свежда коефициента на въздушно съпротивление до рекордната за 70-те години стойност Сх=0.30.

От 1968 до 1973 г. в Дрезден са произведени точно 101 Melkus-а. Номенклатурата бързо оценява качествата на спортния Wartburg. Повечето екзепляри попадат в ръцете на синчета на партийни величия в ГДР, въпреки цената от над 32 000 марки през 1973 г. срещу 14 000 за стандартен седан 353. До днес съществуват около 70 запазени бройки, чиято рядкост и оригинална конструкция ги правят търсено попълнение за частни колеции на ентусиасти. Средната цена на Melkus RS 1000 в добро състояние достига 25 000 Евро.

Технически характеристики    Melkus RS 1000 (1968)

Двигател: трицилиндров, редови, двутактов, разположен пред задния мост, водно охлаждане, производител Wartburg Диаметър на цилиндъра/ход на буталото: 73.50/78.00 мм Работен обем: 993 см3 Обем на цилиндъра:  331.00 см3 Максимална мощност:  52.2 kW/70.9 к.с. при 4 500 об./мин. Максимален въртящ момент:  118 Нм при 3 500 об./мин. База:  2 450 мм Дължина/широчина/височина:  4 000/1 700/1 070 мм Предна/задна колея: 1 340/1 380 мм Маса: 850 кг Разпределение на масата отпред/отзад:  43.50%/56.50% Клиренс:  150 мм Скоростна кутия: петстепенна, механична, задвижване на задните колела Гуми отпред/отзад: 155 SR 13/155 SR 13 Максимална скорост:  165 км/ч Ускорение от 0 до 100 км/ч:  12.0 сек.