Атаката на лордовете

В продължение на много десетилетия Британската империя освен с необятни колонии, простиращи се от единия до другия край на света, може да се похвали и със славно автомобилостроене. С изчезването на задокеанските владения обаче, като че ли започна и упадъкът на британските производители на четириколесни. Изключение не прави и богата откъм история аристократична марка Bentley, чийто финансов колапс стигна дотам, че ако от Volkswagen Group не бяха закупили контролния пакет акции в края на 90-те на миналия век - фирмата щеше да се превърне в минало. Най-вероятно островните почитатели на компанията, създадена през 1919 година, още не могат да преглътнат унижението, че любимата им марка вече е солидно “премесена” с германска кръв, но е факт също така, че Continental GT е най-доброто Bentley създавано от десетилетия насам...

Дали обаче щедрото донорство на волфсбургци и високият имидж на тузарската британска компания ще са достатъчни, за да се преборят с “бижуто” германската автомобилна индустрия - Mercedes-Benz CL 600, ще можете сами да разберете в настоящия материал.

Щутгартският атлет е оборудван по подобие на Bentley Continental GT с дванадесетцилиндров агрегат с два турбокомпресора и определено може да се твърди, че е едно от най-добрите предложения в класа на тузарските возила с две врати. Засега Continental GT не може да се похвали с такъв завиден имидж, но британецът също има какво да предложи. Разточителното оборудване на

интериора

където буквално триумфират скъпото естествено дърво, кожата и хромираните детайли, определено превъзхожда обзавеждането на салона на CL 600. При Continental GT познавачът веднага ще забележи, че приборите за навигация и управление на системите на автомобила, както и техниката като цяло, са доста близко до тези на Volkswagen Phaeton. Естествено украсени още по-пищно, като дори лостчетата за включване на отоплението на седалките са покрити с хром. Накратко - всеки детайл във вътрешността на Bentley Continental GT ви подсказва, че тук “живее” човек със солидна банкова сметка.

Конструкторите от Щутгарт пък тръгват по друг път. Те залагат на интериор, който внушава не толкова подчертан лукс, колкото практичност, удобство и изчистени в стилистично отношение детайли. Германците също залагат на кожен салон и благородно дърво, но за разлика от Bentley, те не ги налагат като водещи в дизайнерско отношение, а просто като допълнителен “грим” на атмосферата като цяло. Кой от двата варианта пък ви ляга на сърце, си е изцяло лично предпочитание и никой специалист не би се наел да даде мнение дали единият или другият е по-добър...

При каросерията

обаче, когато се заговори за функционалност и удобство Mercedes-Benz CL 600 “дърпа” с точките доста напред. Така например, когато паркирате, дори и при малко отстояние от двата съседни автомобила, практичният механизъм за отваряне на иначе доста дългите врати веднага сработва и ви позволява да излезете (или влезете) без каквито и да било затруднения. А това в съчетание с перфектната ергономичност на седалките и силно изразеният им страничен профил, който не позволява на тялото ви да се “разхожда” при висока скорост и остри завои, със сигурност добавя още един голям плюс във визитката на Mercedes-Benz CL 600. Уредите за навигация и управление също са позиционирани отлично, така че да предполагат минимално разсейване на водача.

С последното може да се похвали и Bentley Continental GT. При влизането и излизането от него обаче определено ще срещнете затруднение, особено ако по талията сте трупнали някое “килце” отгоре. Усещането за пространство в салона пък определено ще ви създаде затруднения ако имате проблем с клаустрофобията. За разлика от CL 600, където властва просторът, то при Bentley Continental GT имате усещането, че сте затворен в малко тясно пространство, въпреки че вътрешните габарити са почти едни и същи. И докато шутгарското возило предлага за пасажерите отзад комфорта на класическа лимузина, то при Bentley Continental GT мястото за пътуващите е сведено почти до нула...

Когато се заговори

за двигатели

и двете возила с гордост могат да демонстрират потенциала на дванадесетцилиндровите си агрегати, снабдени за допълнителна мощ и с по два турбокомпресора. Докато от Mercedes залагат на елегантността (дори и при най-голямо натоварване почти не се долавя шум от двигателя), то Bentley афишира “грубия” нрав на своето возило, като от ауспуха се разнася доста страховито ръмжене и боботене. Иначе и двете возила разполагат с мощ дори в излишък, защото претенциозните им купувачи не биха се задоволили с по-малко... CL 600 обаче ускорява с една идея по-бързо и развива по-голяма максимална скорост (до 318 км/ч), тъй като конструкторите не слагат електронно ограничение на скоростта до 250 км/ч, какъвто е случаят при Continental GT.

За по-доброто разпределение на тягата при Mercedes-Benz CL 600 “вина” има преди всичко петстепенната автоматична трансмисия, която при достигане на скорост от 120 км/ч, за да ускори до по-голяма скорост не се нуждае от познатия “kickdown” ефект, а позволява оптимално използване на въртящия момент при последната, пета предавка. При Continental GT обаче (оборудван с шестстепенна автоматична скоростна кутия), за да извършите описаното “упражнение” се нуждаете от рязко натискане на педала на газта, което да понижи от шеста на пета предавка, за да можете да оптимизирате максимума на въртящия момент.

Опре ли въпросът до “лично” тегло

ясно се вижда, че британската машина тежи с 364 кг повече от своя шутгарски съперник. Това пък качва средния разход на гориво при него с 3.0 литра повече от този на германеца. Повечкото килограми се представят по-зле и при спирането, макар че и двата автомобила се вместват в доста прилични граници. При навлизането в остри завои също няма да имате проблем и с двете, тъй като серийно са оборудвани с електронно-стабилизираща програма ESP. Последната има повече “работа” при CL 600, тъй като трябва да изпълнява функцията си единствено чрез задвижващите задни колела. Bentley-то пък разполага с перманентно задвижване на четирите колела, което при суха настилка не дава много по-добри резултати от щутгартеца, но на мокър асфалт британецът изяжда завоите с много по-голям апетит от своя германски противник.

Станислав Гавазов
[email protected]