Дръж се, Veyron!

През 2001-ва, когато бе представен на автосалона във Франкфурт, концептът Bugatti Veyron 16.4 бе определен от публика и специалисти като чудо от областта на фантастиката. Шестнайсетцилиндров двигател, осем литра работен обем, четири турбокомпресора, мощност 1001 к.с., въртящ момент от 1 250 Нм... Оповестените малко по-късно намерения на компанията-майка Volkswagen да започне серийно производство пък мнозина взеха за очевидна първоаприлска шега.

Всъщност в продължение на четири години скептиците имаха основаниое за това. Bugatti непрестанно отлагаха дебюта на Veyron. Първо се оправдаваха с недоработената конструкция на свръхсложния силов агрегат, после се появиха проблеми с трансмисията, сетне взе да куца аеродинамиката. Невеоятният суперкар продължаваше да шества по автомобилните изложения, но спекулациите, че Volkswagen го използва само за надуване на самочувствието, се затвърждаваха все повече. Едва през тази есен първите клиенти на именитата марка, които вече бяха забравили кога са внесли депозитите за колата с цена 1 000 000 евро, получиха лелеяната вест, че въпреки трудностите ще получат бижутата си. Още по-освежаваща бе новината, че на германските инженери се е удало да се справят успешно с всички възникнали трудности, без да променят в негативна посока заявените предварително данни. Мощността по старому надхвърля заветната отметка от 1 000 к.с., а по време на изпитанията на фирмената писта на Volkswagen - Ehra Lessien, Veyron с лекота покори посочената в самото начало максимална скорост от 406 км/ч, като резутлтатът бе признат официално от представители на TUV. Серийното производство на суперкара започна през септември във френския град Молсхайм в Елзас, където през 1910 г. Еторе Бугати създава първия си модел.

За тези четири години, в които автомобилните запалянковци очакваха Veyron да стъпи на пътя, обаче изтече много вода. Неговите фантастични технически параметри вече не предизвикват същиото вълнение. Ferrari, Lamborghini, Porsche, Saleen, Dodge, Chevrolet и доста съвсем малки компании вече продават серийни коли с двигатели с мощност далеч над 500 к.с., а немалко тунинг-ателиета без особени трудности се добират до прословутата граница от хиляда коня, макар да не могат да спорят с Veyron по параграфа максимална скорост. Или поне така бе досега.

Тексаската Hennessey Performance Engineering отдавна се е прочула с невероятните си преработки на Dodge Viper. Миналата година една от техните "пепелянки" спечели съревнованието Supercar Challenge (ускорение от място до 240 км/ч, а след това спиране до пълен покой за време), в което взеха участие най-бързите автомобили в света. Звучи иронично, но само месец, след като започнаха доставките на серийния Veyron, Hennessey Performance Engineering предложи на клиентите си возило, което не само съперничи на германско-френското чудо, а направо го детронира. При това на седемкратно по-ниска цена ($225 000).

Venom Twin Turbo SRT 1000 е построен на базата на Viper SRT10, оборудван с 8.3-литров V-образен десецилиндров двигател. Стандартната мощност от 500 к.с. обаче е удвоена на 1 000. Списъкът на преработките практически лишава серийната кола от почти всичките й части с изключение на цилиндровия блок. Благодарение на процедурата обаче, Venom Twin Turbo SRT 1000 ускорява до 96 км/ч за умопомрачителните 2.25 секунди и изминава четвърт миля (400 м) за 9.75. Феноменалните постижения стават още по-трудни за вярване, когато става ясно, че с монтирането на специални гуми за драгстер, отрочето на Hennessey сваля ускорението до 100 км/ч под 2 секунди.

Още по-стъписващ ефект от предложението на тексаската фирма сред гордите собственици на Veyron, който набързо подобри световния рекорд на Koenigsegg, поставен по-рано тази година, предизвиква максималната скорост на Hennessey Venom Twin Turbo SRT 1000. Инженерите на компанията заявяват, че суперкарът им разполага с достатъчно резерв от мощност и технологична подготовка за поне 408 км/ч. Отгоре на всичко, Viper-ът ще бъде произцведен в едва 25 бройки, три от които вече са предплатени. Понятието ексклузивност явно тепърва ще търпи предефиниране.

Димитър Димитров
[email protected]