Vanden Plas

Продължава от предишния брой

Собствената компания на сър Остин вече се занимава с изработката на най-различни превозни средства - камиони, мотоциклети, малолитражки, автомобили от среден клас, но мечтата на английския благородник е да стартира производството на луксозни лимузини, предназначени за подбрани клиенти. По тази причина Austin се нуждае от закупуването на ателие за производство на такъв тип купета, което да не бъде по-лошо от тези, приобщени от конкурента Rolls-Royce. Естествено и съвсем закономерно изборът на сър Остин се спира върху Vanden Plas... От своя страна семейство Фокс, което контролира Vanden Plas Ltd. от самото начало на 20-те години на миналия век, с радост отстъпва на Хърбърт Остин търговската марка, а също така и производствените мощности в Кингсбъри, срещу солидната за онова време сума от 90 000 британски лири-стерлинги. Освен това Фокс-старши и Фокс-младши предвидливо са запазени от аристократа в директорския борд на Vanden Plas, но ключовите позиции все пак са поверени на най-приближените на Остин хора. С това Vanden Plas навлиза в нова ера на подем. През 1947, след почти едногодишни усилия, моделната гама на Austin се обогатява с така жадуваната и дългоочаквана “престижна” лимузина - просторният и консервативен модел A 120 Princess, оборудван с 3.5-литров шестцилиндров двигател. Само след няколко месеца обаче създателите му решават да повишат обема на агрегата до далеч по-внушителните 4.0 литра, което се отразява и на названието на луксозното возило. Последното е прекръстено на А 135 Princess. На първо време моторът върви в комплект с тристепенна механична трансмисия, но впоследствие на изисканите джентълмени се предлага възможността да облекчат труда на своите шофьори посредством монтирането на четиристепенен автоматик Hydramatic, произвеждан от американския автомобилен гигант General Motors. Същата трансмисия по това време монтират и конкурентите на Аustin в лицето на Rolls-Royce. Друга “глезотия”, предназначена да разведрява и без друго нелекото ежедневие на водача на подобен престижен автомобил, е вграждането на два хидравлични крика, които се оказват наистина полезна екстра при смяна на гума например, тъй като лимузината тежи малко повече от 2.5 тона...

Що се отнася до окачването отпред то е независимо на спираловидни пружини, а отзад се залага на полуелептични ресьори. Различните модификации на модела Princess се произвеждат до 1956 година, като най-голямото доказателство за лукса и качеството, което предлагат, е фактът, че Нейно Величество Кралицата на Британия избира две от возилата Princess за свои лични автомобили, а доста внушителна бройка присъства и в парка на Форин офис. През 1954 година пък Austin възлага на поделението си Vanden Plas да изработи лимузина върху удължена платформа, предназначена за един от богатите арабски шейхове. При въпросното возило всички по принцип хромирани детайли както в интериора, така и по екстериора, са покрити с 22-каратово злато... Подобна лимузина на удължена платформа дълги години служи за параден автомобил и на друга VIP-персона - генерал-губернатора на Барбадос.

Триумфалното съществуване на Vanden Plas продължава почти до началото на 90-те, когато името би могло да бъде срещнато върху най-престижните образци лимузини, напуснали халетата не само на Austin, но и на марки като Jaguar и Daimler, например. И до днес най-скъпите екземпляри Jaguar в САЩ неизменно съдържат Vanden Plas в названието си.