Четири в едно

Четири такта, един цилиндър - това е философията на Алберт Родер, който след края на Втората световна война оглавява мотоциклетния отдел на компанията NSU. По това време 50-годишният майстор има завидна репутация. Трудовият му стаж в мото промишлеността е равен на половината му живот. 25 години Родер трупа опит в различни фирми, в това число и всепризнатите лидери Zundapp и Victory.Положението, в което Родер заварва мотоциклетното производство във фирмата е отчайващо. По това време шефовете на NSU не обръщат особено внимание на моторите. От конвейерът слиза единствено довоенният модел Quick, който е вече морално остарял. Родер разбира, че този мотоциклет не може повече да се доразработва и се заема с конструирането на съвършено нов модел. Слабостта на немския инженер са четиритактовите агрегати и той до последно не им изневерява. След две години усилена работа на пазара се появява "малчугана" NSU Fox. 100-кубиковата машина е оборудвана с едноцилиндров, четиритактов двигател с горно разположени клапани. Мощността на Fox не е никак малка - 5.2 к.с. По това време с такава "сила" са 125-кубиковите мотоциклети.

За изключително кратко време моторетката се превръща в хит на пазара. Моделът поставя началото на "златната ера" на мотоциклетите NSU.

Въпреки че Fox е безспорен успех, Родер подменя мотоциклета с по-усъвършенстван модел. Наследникът е наречен Lux. Агрегатът на новата машина вече е 200 см3, окачването е изцяло модернизирано. Отзад вече се монтират амортисьори, предната вилка е по-дълга, а рамата е усилена.

Именно на базата на Fox и Lux, конструкторът на NSU разработва най-добрата серия мотоциклети, произвеждана от германската фирма. Новата гама двуколесни получава името Max и веднага става изключително популярна на пазара. Идеята на Родер е с тази серия да се задоволят всички изисквания на клиентите. През 1952 година от конвейера слиза първият NSU Max. Четиритактовият двигател е доста съвременен. Уникална е най-вече схемата на задвижване с един горен разпределителен вал. Моторът се отличава още и със системата на смазване, която е със сух картер. Новият модел е с удивителна, за времето си динамика. Мощността на Max е 17 к.с., а работният обем 250 см3. Максималната скорост на "пъргавият" мотоциклет е 126 км/ч. Голяма роля за популярността на 250-кубиковия Max има една от разновидностите му, предназначена само за състезания. "Атлетът" се нарича Sportmax и в три последователни години - 1953, 1954 и 1955 печели световния шампионат по мотоциклетизъм на писта в клас 250 см3.

NSU Max се бори с конкуренцията не само на асфалта. През 1953 година Родер създава спортна модификация, предназначена за пресечена местност. Наричана е Gelandemax. Всъдеходът се отличава от серийния модел с форсирания си двигател и по-големите грайфери на гумите. Амортисьорите на задното окачване са по-твърди, а като цяло мотоциклетът е по-висок.

Наред със спортните успехи конструкторите продължават да разработват "цивилната" версия. През 1954 година се появява Special Max, който е с по-стабилни спирачки и резервоар с увеличен обем. Две години по-късно започват продажбите на перфектния мотоциклет на NSU. Той е и връх в кариерата на Родер. Най-добрият представител на серията Max е и най-голямото достижение на германската фирма в производството на двуколесни возила. Името му е NSU Supermax и то идеално пасва на флагмана на компанията. Двигателят на "красавеца" е едноцилиндров, естествено четиритактов. Скоростната кутия е четиристепенна, а движението се предава на задното колело чрез верига. Super мотоциклетът тежи 165 килограма и развива максимална скорост 126 км/ч. Максималната мощност на 250-кубиковия агрегат е 17 к.с. при 6 500 об/мин. Спирачките са барабанни на двете колела. Вариантите са два: едноместен и двуместен. Резервоарът е със сравнително малък обем - 14 литра, но напълно достатъчен, като се има предвид, че разходът на Supermax е само 3.2 литра на 100 километра.

В средата на 60-те години мотоциклетните цехове на фирмата са закрити и там започва производството на автомобили. Творението на Родер, обаче "живее и след смъртта си." През 1957 година японската фирма Honda пуска на пазара модела Dream C70, който е почти точно копие на NSU Supermax.

Двигател: едноцилиндров, четиритактов. Работен обем - 247 см3

Мощност: 17 к.с. при 6 500 об/мин.

Скоростна кутия: четиристепенна

Окачване - отпред/отзад: къса вилка/меко, с два амортисьора

Спирачки отпред/отзад: барабанни/ барабанни

Обем на резервоара: 14 литра

Среден разход на гориво: 3.2 л./100 км.

Максимална скорост: 126 км/ч.