Битка за престиж

В нормалните държави от цивилизования свят автомобилът почти винаги задължително съответства на социалния статус на своя притежател. В България повечето хора едва ли биха могли да се похвалят с това, че заеманите от тях престижни длъжности винаги гарантират нов и стилен автомобил, но все пак се забелязва тенденцията млади хора с преуспяваща кариера да пристъпват към подобен избор. А запазеното място пред фирмения офис предполага и подходящо четириколесно, което да бъде паркирано там. Разбира се, изборът трябва да е съобразен с личните финанси, но престижността на марката в никакъв случай не бива да се подценява. По тази причина в настоящия материал сме избрали да сравним качествата на три от най-сериозните предложения в долния сегмент на средния клас, които са с германски адрес, като към тях сме добавили и шведския “лебед” S40, разположен по-скоро в горния сегмент на “голфовите” автомобили, но поради сериозните си габарити също е в състояние да премери сили с “по-големите” батковци. Първото предложение е

баварската грация

320i, която няма как да остане незабелязана. В борбата за нов, по-висок имидж и престиж баварците сътвориха чудеса, а най-красноречивото свидетелство в подкрепа на това твърдение е фактът, че актуалната в момента “тройка” не оставя място за никакво съмнение, че със стария стил е свършено окончателно и завинаги. Новият облик на возилото го отличава от останалите в разумни граници, като акцентът е поставен върху детайлите, открояващи грацията и съвременността в силуета му. В салона е предвидено достатъчно пространство, но като цяло самите седалки като че ли са предвидени за по-ниски и слабички пасажери. Двуметров исполин също ще си намери място вътре, тъй като възможностите за регулиране на седалките са впечатляващи, но скромната широчина и височина на облегалките все пак ще създаде проблеми на порасналите на височина и килограми.

Привържениците на баварското четириколесно е добре да знаят още, че двигателят на новото BMW 320i понастоящем е вече с четири, а не с шест цилиндъра и обемът на двигателя е намален от 2.2 на 2.0 литра. Мощността също е спаднала в сравнение с тази при предшественика - от 170 на 150 к.с. Що се отнася до работата на самия агрегат, то общоизвестна истина е, че от сърцата напуснали мюнхенската централа се очаква да бъдат винаги на върха. При двигателя на 320i няма шанс тази максима да бъде реализирана на практика. Най-силната черта на агрегата е неговата икономичност, но темперамент очевидно му липсва, въпреки отличната работа на шестстепенната автоматична трансмисия. Като цяло водачът остава изключително доволен от рязкото и бързо ускорение на старта, от гладката работа на скоростната кутия и прецизната кормилна система, но след известно време, прекарано зад волана, се появяват и някои въпроси. След първите 40-50 километра започвате да се питате къде се губи традиционната за мюнхенските возила динамика, защо присъщият на българските пътища вълнообразен релеф докарва стабилността на автомобила до отчаяние, а преминаването дори и през малките дупки се усеща така отчетливо в салона. Истината е, че баварската машина, оборудвана с неадаптивно окачване, е настроена за пътуване по гладките като масло европейски аутобани и нашите очукани и разбити пътища никак не се вписват в естествената й среда на обитание. Навлизането в остри и особено в S-образни завои трябва да става внимателно, тъй като системата за стабилизация естествено се включва веднага, но действието є е леко неубедително и не е изключено да сте се поизпотили, когато излизате от завоя. Що се отнася до спирачната система на нея може да се постави оценка 7 от максимално възможна 6. Дори и в завои и при мокра настилка натискът на спирачката дава отлични резултати. В общи линии BMW 320i се налага като изключително дружелюбно настроен към своя собственик автомобил, но малко мудният двигател и неподходящото за родните условия окачване намаляват оценката му в теста.

Шведският сюрприз

Volvo S40 2.4 пък се налага като безопасно, удобно и надежно возило, притежаващо своя ярка идентичност и стил, но за съжаление лишено от също толкова “горещи” ходови качества. Общо взето би могло да се каже, че това е традиция с 30-годишна давност - време, за което викингите така и не се решиха на по-радикални промени. Мястото на водача се отличава със семплото си излъчване, без обаче това да дразни окото. Истината е, че дизайнерите залагат на най-необходимото и изчистват интериора от всяка натруфеност. Повечето от приборите за управление са съсредоточени на S-образната средна конзола, която е и опорната точка на дизайна в салона. Комлексното управление на отделните системи пък е възможно благодарение на IDIS (интелигента система за предоставяне на информация на водача). Така например, вграденият телефон никога няма да звънне когато потегляте или спирате на кръстовище, или пък изпреварвате друг автомобил. Повикване се приема само ако системата отчита равномерно каране или състояние на покой.

Що се отнася до недостатъците, то един от най-досадните при тях е липсата на добра видимост. И ако човек може да се примири със задното стъкло, доста наподобяващо амбразура на бункер (макар че паркирането без парктроник е почти невъзможна мисия), то мощните предни колонки са в състояние да ви изнервят напълно, тъй като видимостта се влошава значително, особено в завой и ако сте с по-нисък ръст. Иначе седалките предлагат богат избор от настройки, което в съчетание със значителния обем на багажника и неговата изключително практична форма, донякъде компенсират част от недостатъците.

Редовият двигател също ще ви зарадва при това не само с достатъчно тяга и мощност, но и с отличен звук. Комбинацията с петстепенен автоматик пък се оказва повече от успешна и благодарение на това автомобилът живо реагира на разък натиск върху педала на газта. Дори и на старта обаче BMW 320i да успее да ви изпревари то при скорост от 60 км/ч със сигурност вече ще сте пред него... На гладък и прав път Volvo S40 2.4 се държи изключително уверено и стабилно, но при навлизане в завои или при движение по класически български път от тях не остава много.

Щутгартската надувка

Mercedes-Benz C320 Kompressor от пръв поглед печели привърженици с изисканата си и екстравагантна външност и съвсем заслужено носи названието “малката S-Klasse”, тъй като аналогията с големия брат е повече от очевидна. Във вътрешността цари простор и удобство, а седалките освен богата възможност за регулиране, предлагат и много комфорт за хора от всеки калибър. Отзад също е умерено просторно, като два едри мъжки екземпляра биха “съжителствали” безпроблемно. Приборите за управление обаче предизвикват някои закономерни въпроси.

Традиционният за фирмата многофункционален лост, разположен на кормилната колонка и отделеното от него управление на круиз-контрола са толкова обичайно явление за поклониците на марката, колкото и неделната меса на римския папа, но съчетанието на ръчно регулиране на облегалката на седалката с електрическо такова на подглавниците, едва ли може да се нарече удобно. Необичайно ниско са разположени и огледалото за задно виждане и страничните огледала, така че понякога бърз поглед в тях няма да е достатъчен да ви даде нужната информация за случващото се зад вас. От десетилетия Mercedes-Benz са известни с това, че предпочитат да изработват сами някои компоненти, които всички останали производители най-често доставят отвън - например скоростните кутии. При C320 Kompressor щутгарци явно не са намерили най-верния път, тъй като автоматикът, с който е оборудван, работи изключително гладко и комфортно, но не е пригоден за особено активно и динамично каране. При отделянето на скоростите се забелязва склоност към кратка пауза, която губи част от ефекта при ускорението. По отношение на стабилността возилото стои добре на пътя, дори и при леки неравности. При остри завои и висока скорост обаче C320 Kompressor реагира неубедително и копира доста от недостатъците в тази област от своя мюнхенски колега - 320i.

В оценката обаче Mercedes-Benz C320 Kompressor дърпа силно напред по отношение на качеството и комфорта на возията. Голямата енергоемкост на окачването и стабилността си казват думата при преминаването на неравности и дупки, което има за следствие факта, че подобни препятствия почти не се чувстват в салона. Голоемият клиренс пък ви гарантира отсъствието на безпокойство да не закачите някой от детайлите по долната част на автомобила при среща с подобни затруднения по българските пътища.

Инголщатския отличник

Audi A4 2.0 по всичко личи, че справя по-добре от всички останали. Разположението, формата на седалките и позицията, която осигуряват, биха могли да служат за еталон в жанра. Видимостта напред и назад е отлична. Задните пасажери в този пазарен сегмент често стават жертва за сметка на комфорта на другите пътници отпред, но не и при Audi. В задната част на машината можете да намерите достатъчно пространство и комфорт. Обемът на багажника също не дава повод за критики.

Двигателят на автомобила, макар и да е най-скромното предложение от четирите, работи уверено, а двулитровият работен обем, петте клапана на цилиндър и системата за контрол на фазите на газораспределение гарантират достатъчно мощ и тяга при всяко ниво на оборотите. Безстепенният вариатор “Multitronic” също работи уверено и не предпоставя каквито и да било забележки.

Плавността на трансмисията се допълва перфектно от стабилното и предсказуемо шаси. Даже по неравен и разбит път Audi A4 2.0 стои сигурно и стабилно, а в завои и с висока скорост се следва безпроблемно зададената траектория на движение. Комфортът в салона при преминаването през препятствия не е на висотата на Mercedes-Benz, но въпреки това може да се даде оценка “задоволителен”.

Станислав Гавазов
[email protected]