Всъдеходите - преди и сега

Там, където свършва асфалтът, би следвало да започва истинската работа на автомобилите с повишена проходимост. Днес обаче времената са различни и т.нар. “джипове” имат малко по-друго предназначение. Те се срещат доста по-често по градските булеварди, отколкото в безпътна пресечена местност. Те се използват за демонстрация на имидж или са предпочитани заради доста по-голямата си надеждност при евентуални колизии. В тях са внедрени всички съвременни технологии в автомобилостроенето, а луксът им в повечето случаи не отстъпва на този, присъщ за лимузини от висок клас. Така стоят нещата сега, но в миналото картинката е била съвсем различна. Машините, известни днес като 4х4, започват да се произвеждат серийно в началото на 30-те. Това става факт благодарение на три основни открития. Първоизобретението, наречено синхронен шарнир. По това време се налага и широкопрофилната гума, която има много по-добро сцепление с пътя и се явява вторият фактор за появата на истинските всъдеходи. Последното откритие е внедряването на раздатъчна скоростна кутия с понижаващи предавки и “отключването” на предния мост. Това комплексно решение за първи път намира приложение през 1935, но е доразвито по времето на Втората световна война. Външният вид на колите 4х4 въобще не е бил от значение, защото първите поръчки за подобни автомобили идват от армията.

За родоначалник на серийните автомобили с висока проходимост се счита

Willys Jeep

През 1940 година ръководството на американската армия поставя задача на автомобилните производители да конструират всъдеход, предназначен за военни цели. Срокът за изпълнение е изключително кратък - само 49 дни. С разработката на новия военен автомобил се заема компанията American Bantam Car. Проектът е завършен в срок. Прототипът е с четирицилиндров двигател и перманентно задвижване на четирите колела. За серийното производство на автомобила се съревновават фирмите Willys Overland и Ford. Два месеца по-късно двете компании показват своите разработки, които са на базата на прототипа на Bantam. Версията на Ford се нарича GP, а на Willys - Quad. Фордовото изпълнение е с двигател от трактор, а моделът на другия претендент е оборудван с мотор Whippet Go-Dewil. Вариантът на компанията Willys е избран заради по-добрите си експлоатационни качества, но военните сключват договори и с двете фирми (Ford и Willys) за серийно производство на отличената от тях кола. Утвърденият модел получава името Jeep. Произходът на думата “джип” и до днес си остава загадка. Някои смятат, че произлиза от фордовото обозначение GP (джи-пи), като за благозвучие е прието “джип”. Въпреки това именно то става синоним за автомобил с висока проходимост. В най-новите модели с марка Jeep ясно може да се доловят нотки, макар и доста модернизирани, които напомнят черти, характерни за техния родоначалник. Най-новото предложение от култовата марка Jeep се нарича Commander. В стилистично отношение автомобилът е издържан по-скоро в духа на позабравените традиции от недалечното минало и определено придава на Commander собствена идентичност. Родовата принадлежност на всъдехода би могла да бъде разкрита лесно именно ако отправите поглед към модела Willys.

Руснаците както винаги имат собствено становище и по въпроса за автомобили 4х4. Техният хит при всъдеходите се нарича

ГАЗ 67

Историята му започва от една друга съветска компания, наречена ЗИС. Към края на Втората световна война заводът е значително разширен, като едно от подразделенията му е преместено в град Уляновск. Първоначално новата фабрика получава името УльЗИС и чак през 1947 г. е преименувана на УАЗ (Ульяновский Автомобилный Завод). Първият всъдеход на предприятието е ГАЗ 67. Абревиатурата идва от друг голям руски завод, в който на практика започва конструирането на съветските всъдеходи. След като се взима решение производството на автомобили с висока проходимост да се премести в Уляновск, ГАЗ дава на УАЗ модела, който впоследствие служи за база на всички по-нататъшни разработки. Образецът 69 е конструиран от Григор Моисеевич Васерман, който по това време е главен конструктор на ГАЗ. След края на Войната УАЗ се намира в затруднено финансово положение. Поради тази причина във фабриката липсва експериментален цех. След като става ясно, че конструкторите от Уляновск няма да се справят сами с разработката на надежден всъдеход правителството взима решение на помощ да дойдат специалисти от ГАЗ. Така със задачата се залавя Петър Иванович Музюкин. Именно той разработва (на базата на модела 67) цялата следвоенна серия автомобили с повишена проходимост. Въпреки някои проблясъци и то само по отношение на проходимост(визираме Lada Niva), днес руската школа доста отстъпва както на европейската, така и на американската. Последното “руско чудо” се нарича Patriot - автомобил с добра проходимост, ниска цена, но нищо повече.

Не така стоят нещата с

Немската школа

Германците, които, както е известно, са най-основият фактор през Войната, също не изостават и “впрягат” всички сили при създаването на многоцелеви автомобил. Проектът за първите немски всъдеходи е плод от работата на германски, австро-унгарски, френски и швейцарски специалисти. Ето защо спокойно може да се твърди, че са използвани уменията не само на немски специалисти, а е взето най-доброто от Централна Европа. При разработката инженерите се придържат към схемата перманентно предаване и на четирите колела, блокиращ и междуосов диференциал. Заслужава да се отбележи и фактът, че по предложение на германските конструктори във всъдеходите е внедрено независимо предно и задно окачване. Така се появява унифициран всъдеход е с колесна база 2 400 мм, който е доста близък до Willys и ГАЗ-67. Мощността на агрегатите варира от 40 до 50 к.с. Тези леки автомобили се правят в заводите на BMW, Stower, Hanomag и Daimler-Benz и се използват предимно за командирски коли. След Войната много от заводите са разрушени и от гореизброените марки единствено Daimler-Benz продължава да усъвършенства немските джипове, за да се стигне до култовото произведение, наречено G-klasse, произвеждано и до днес и превърнало се у нас в любим автомобил на охранителни структури и криминални фигури. Сега новите разработки на немските компании са насочени по-скоро в класа SUV и точно поради тази причина (без да се обижда никой) не им обръщаме внимание в този материал.

Англичаните също имат пръст в раждането на истинските всъдеходи. Техният хитов модел

Land Rover Defender

все още се продава като нов, но най-вече властва из страните от Третия свят. Днес компанията е собственост на Ford, но въпреки това моделите є се ползват с уважение от почитателите на истински всъдеходи. Флагманът сега Land Rover Range Rover представлява своеобразен връх в класа 4х4.

Японците

навлизат доста по-късно в борабата за надмощие при автомобилите 4х4, но въпреки това днес са основен фактор. Най-известните модели на азиатците са Toyota Land Cruiser, който със значителни модернизации се произвежда вече 55 години, и култовото Mitsubishi Pajero, спечелило са поклонници след изявите си в рали Париж-Дакар.

Това в най-общи линии са марките, които започват ерата на колите с висока проходимост и просъществуват до днес. Именно техните цивилни версии днес заемат един голям пазарен дял от световното автомобилостроене.