Порасналата муза

Думата “Клио” е известна от древногръцката митология и е име на музата на историята и на епичната поезия. Етимологията є пък идва от корена “клео”, означаващ “правя известен”. В случая, както се досещате, няма кого да правим известен, тъй като моделът на Renault е добре познат както у нас, така и в Европа. Историята му започва през 1990-та. Осем години по-късно се появява второто поколение, а през 2001-ва то търпи сериозен фейслифт. Сега на ход е и третата генерация на модела, която вече се продава и у нас. Тестът, който направихме, бе на бензинова, 1,4-литрова версия. Първоначалните впечатления са, че автомобилът е с увеличени габарити, изглежда по-динамично, но от качеството му има още какво да се желае. Ето всъщност за какво иде реч.

Екстериор

Визията прави впечатление най-вече с променените предни светлини и различната радиаторна решетка. Формите са доста по-динамични, с което обаче едва ли е постигнат желания от компанията ефект. Ако човек е на “ти” с автомобилите, лесно ще забележи, че де факто французите не са измислили нищо ново. Фаровете са а-ла Renault Scenic, хищната осанка, идваща от решетката, прилича много на тези от моделите Peugeot, а в ракурс три четвърти отзад автомобилът наподобява Toyota Yaris. С други думи в дизайна няма нищо новаторско, но като цяло този “коктейл” е напаснат някак си и новото Clio изглежда прилично.

Интериор

И тук липсва присъщият френски авангардизъм. Конвенционален приборен панел, който се различава единствено по доста по-наклонените основни уреди. Това решение е интересно, но е за сметка на информативността. Материалите, от които са изработени арматурното табло и страничните вътрешни панели на вратите са евтини и изглеждат така. Нотка лукс внасят хромираните пръстени, обрамчващи циферблатите и отворите за въздух. Седалките не са малки за автомобил от субкомпактния клас, но са неудобни, причина за което е непресметнатата лумбална опора. Воланът се регулира само по височина, но като цяло е ергономичен. Още един недостатък се явява лошата шумоизолация на купето.
При скорост над 120 км/ч. свистенето на въздушната струя е доста осезаемо. Иначе просторът в купето е налице, багажното пространство също е доста функционално. Това се дължи на нарасналите габарити на автомобила с около по 30 мм в трите плоскости. В сравнение с Clio II товарният отсек на третата генерация е с нараснал с 33 литра обем. В заключение трябва да се каже, че размерът в случая има значение, което е и основното достойнство на новото Clio. От качеството на материалите и от самата сглобка има още доста какво да се желае.

Двигател и ходови характеристики

Вече споменахме, че вариантът, който екипът ни изпита, бе 1.4-литровата бензинова модификация с мощност 98 к.с. Като цяло двигателчето е бързооборотно, но предавателните числа на трансмисията са пригодени предимно за градско шофиране. Стартът е пъргъв, предавките - къси, което е добър вариант за задръстванията в големия град. Щом обаче автомобилът стъпи на магистрала нещата се променят. Оптималната скорост е 110 км/ч., а от там на сетне оборотите минават 4 000 в минута, автомобилчето се мъчи - факт, затормозяващ доста и самия водач. Освен това електроусилителят на волана е с променливо действие. При маневриране той е лек и в случая доста по-добър от повечето алтернативи. При по-висока скорост обаче “втърдяването” на волана е осезаемо, от което напрактика страда информативността. Още един недостатък е недобрата видимост назад, причина за която са малките странични огледала и сравнително малкото задно стъкло. Возията е значително по-мека от тази на алтернативите. Това обаче е и основната причина за недобрата стабилност на колата в остри завои с висока скорост. Попаднете ли на път без асфалт имайте предвид, че клиренсът от 120 мм няма да бъде достатъчен. Още нещо, което ни направи впечатление, бе високият разход на гориво при скорост над 100 км/ч.
На равен и прав участък от пътя при скорост от 130 км/ч, на пета предавка бордкомпютърът отчете 13.2 литра на 100 километра пробег, а стрелката на оборотомера показваше цифрата 4. Това е още едно доказателство, че като цяло новото Clio е типичен представител на породата “градски автомобил” и въпреки нарасналите му габарити и респективно повишения салонен комфорт, излизането от града не носи радост нито на водача, нито на пасажерите.

Цена

Clio III е един от малкото автомобили от този клас, в чието допълнително оборудване се предлагат екстри като ксенонови светлини, ESP и т.н. Тези опции обаче, както стана ясно, се заплащат допълнително. Иначе цената е малко висока, но е поносима. Дали обаче заради имиджа на марактата сте склонни да направите компромис с тези на пръв поглед незначителни, но доста на брой недостатъци.

Радослав СЛАВЧЕВ
[email protected]