Група Б е жива!

Въпреки че бе забранена от FIA преди цели 21 години, Група Б на Световния рали шампионат все още разтуптява сърцата на най-запалените маниаци. Автомобилите от този клас и досега се смятат за най-екстремните състезателни возила, създавани някога. Само може да се гадае докъде би стигнало развитието им днес, ако черна серия от фатални катастрофи вследствие все по-грамадната мощност на тези коли не бе принудила белите якички да преустановят безумствата по трасетата. Така поне си мислят повечето европейски почитатели на ралитата. Всъщност Група Б все още съществува или поне намира свое подобие в Америка.

Pikes Peak International Hill Climb или “Състезание до облаците” се провежда още от 1916 г. В него могат да участват абсолютно всякакви превозни средства, като в клас “Unlimited” се състезават някои от най-бруталните возила в света. Още от първото си издание Pikes Peak International Hill Climb се провежда на 19.99-километрово трасе от подножието до върха на едноименната планина в Колорадо. Денивелацията е 1 439 м, а средният наклон на пътя (с макадамови, павирани и асфалтирани участъци) е около 7%. Дори за лаик е ясно, че за изминаването на дистанцията за време от порядъка на 10 минути са нужни волски нерви, тежък дефицит на здрав разум и подобаващо количество конски сили.На така формулираните изисквания тази година отговориха най-пълно легендата Нобухиро “Чудовището” Таджима и подготвеното от него Suzuki XL7 Pikes Peak Hill Climb Special. Колата с централно разположен V6 с обем 3.6 литра, два турбокомпресора и мощност 1007 к.с. помогна на президента на Suzuki Sport да подобри рекорда от 1994 г. с почти три секунди. Яронецът бе на път да постигне невъзможното, като слезе под 10 минути, но и постижението от 10:01.408 се смята за феноменално. През 1916 г. първият победител в състезанието Риа Ленц печели с време 20:55.40 мин. На 21 юли, когато Нобухиро счупи 13-годишния рекорд, бе обявено, че името му ще бъде записано в книгата “Гинес”.