Daihatsu Cuore

Достатъчно е да се погледне картата на Япония и веднага става ясно защо там има толкова строги правила за размерите на автомобилите. Жизненото пространство в Страната на изгряващото слънце се цени повече от всичко, което поражда типично местни феномени като т.нар kei cars. С времето тези колички са еволюирали доста. През 1949 г. например максималната допустимата им дължина е била 2.8 м, а работният обем на двигателите не е можел да надхвърля 150 см3. От тогава насетне растат постоянно, като от 1 октомври 1998 г. японското законодателство вече допуска габарити до 3.4 м и кубатура до 660 см3. Понеже до началото на 90-те регулациите засягат единствено големината, инженерите постигат истински геройства с миниатюрните двигателчета. От 1990-а обаче максималната им мощност е ограничена на 64 к.с.

Въпреки това именно натрупаните през десетилетията конструктивни достойнства превръщат kei cars в една от най-ликвидните японски стоки за експорт. С подобни возила се придвижва поне половин Азия, а сред най-успешните износители на ноу-хау безспорно е Daihatsu. Марката, която е собственост на Toyota, смело може да се нарече класик в жанра. Освен с невероятната си здравина, почти идеална приспособеност за оцеляване в градски условия и достъпната си цена, нейните суперминита са известни с безбройните си клонинги в страните от Третия свят. Пред подобни автомобили обаче винаги е съществувала бариера на входа за Европа. Прекалено дребни са, с твърде малки двигателчета, а имената им звучат подозрително. През далечната 1981-ва обаче Daihatsu все пак реши да опита късмета си на Стария континент. Японците постигнаха почти нулеви продажби, но сред малкото купувачи на Cuore практически нямаше разочаровани.

Повече от четвърт век по-късно ситуацията не се е променила особено. Само марката Daihatsu вече не предизвиква единствено неразбиращи погледи. Шестото поколение на Cuore дебютира през 2003 г. Моделът бе пораснал в сравнение с предшествениците си и бе въоръжен с еднолитров двигател - комбинация от габарити и моторизация, която го приравняваше към европейския минимум за автомобил. Япончето обаче продължава да се смята за абсолютна екзотика, от което купувачите на вторичния пазар само губят.

По време на цялата си европейска кариера Cuore се е доказал като изключително автомобилче. Абониран е за челните места в класациите за надеждност и това едва ли се дължи единствено на примитивната му конструкция - огромната част от преките конкуренти не могат да се похвалят с по-сложни инженерни решения. Просто японците са най-добри, когато става въпрос за суперминита. Вън от съмнение е, че в кола като Cuore почти няма какво да се повреди. За екстра се смята дори сервото на волана, което буди недоумение предвид профила на потенциалната клиентела, доминирана от дами. За сметка на това от качеството на изработката няма какво повече да се иска. Учудващо просторната за габаритите на колата

каросерия

няма никакви проблеми с ръждата, сглобена е изключително грамотно и за разлика от предишните поколения на модела, притежава известна доза дизайнерски шик. Корозия застрашава само ауспуха, но тази болест не подминава нито един градски автомобил заради късите дистанции. В ролята си на първо стъпало в моторизирания транспорт Cuore рядко изненадва с някакви удобства - такава кола обикновено се купува във възможно най-евтината версия. По адрес на сигурността също не може да се говори дълго. През 2004 г. обаче ABS-ът все пак става част от стандартното оборудване на всички модификации. Daihatsu открай време се слави с трицилиндровите си

двигатели

всеки от които може с успех да замести Брус Уилис в евентуална пета част на “Умирай трудно”. Шестото поколение на Cuore не оставя на купувачите никакъв възможен избор. Монтира се само един агрегат, на когото не достигат 11 см3 за достигането на заветната граница от един литър. Въпреки това мобилизира 58 к.с., които превръщат 740-килограмовото автомобилче в бесен градски хъшлак. Също както и предшествениците си, моторчето понася безропотно всякакви издевателства и се пречупва извънредно трудно дори да е лишено от елементарни грижи. При предишното издание на модела (1999-2003) се появиха някои сведения за скъсани ангренажни ремъци, каквито към момента липсват за шестата генерация. Смяна на маслото от време на време и наличие на някаква течност в охладителната система обикновено са предостатъчни условия Cuore-то да си върви безгрижно. Япончето не го прави с особен финес.

Окачването

трябва да бъде взето предвид като алтернативен метод за разбиване на камъни в бъбреците от уролозите, но сегментът на градските суперминита познава и значително по-тежки случаи. Механиците рядко имат шанса да се запознаят с устройството на ходовата част, поради което нийните компоненти обикновено кородират. Липсата на комфорт се компенсира с лихвите от каратистката пъргавина и повратливост по градските улици. На магистрала положението изглежда съвсем другояче, но въпреки това някои собственици се хвалят, че са вдигали максималната скорост по каталог. Именно заради бойния нрав на Cuore при покупка не би било зле да се провери състоянието на съединителя и спирачките.

Сред малкото отчетени проблеми на япончето са някои прекъсващи клеми по

електкрическата инсталация

Като цяло обаче по този автомобил има прекалено малък брой периферни възли и агрегати, които могат да създадат главоболия, а комплект кабели за свещи трудно могат да се нарекат инвестиция.

Daihatsu Cuore основателно се смята за едно от най-ефикасните средства за придвижване от точка А до точка Б в града. Съотношението между цена и качества при този автомобил вдига летвата прекалено високо дори за всепризнати шампиони, които се ползват с много по-широка популярност на вторичния пазар. Само дефицитът на резервни части поставя известни въпросителни върху покупката на модела, но пък нуждата от такива възниква крайно рядко.

Димитър Димитров