Десет мотора, променили света

Почти всеки от тези двигатели е повлиял не само на развитието на техниката, а и се е превърнал в икона на своето време.

10. Родоначалник на "даунсайзинга"
Приличните мощностни характеристики от скромен работен обем отдавна не впечатляват. Понятието "даунсайзинг" навлезе твърдо в автомобилната терминология и извести края на двигателите с голяма кубатура. В едросерийното автомобилостроене процесът започна в средата на 90-те, когато се появи 1.8-литровият турбомотор на Audi. При съвсем умерен работен обем той трябваше да удовлетвори изискванията към модели от най-различни класове. Дори в най-скромната си версия генерираше 150 к.с., които превръщаха Seat Ibiza в джобна ракета и едновременно с това бяха достатъчни на собствениците на лимузина с габаритите на А6.
Освен умерен като кубатура, този агрегат бе скромен и на габарити - можеше да се монтира и напречно. Разполагаше с всички достижения на съвременното двигателостроене - пет клапана на цилиндър, променливи газоразпределителни фази, ковани алуминиеви бутала и принудително пълнене. С тяхна помощ мощността му се увеличаваше непрекъснато. В Audi TT quattro Sport тя достигна 240 к.с. Когато не се налагаше съобразяване с цивилните специфики, инженерите стигаха още по-далеч. Във Formula 2 този иначе едросериен мотор се превърна в състезателен с впечатляващите 480 коня.

9. Верността на самурая
Малко марки имат честта името им да се свързва с конкретен тип мотори. Разбира се, Mazda няма нищо общо с изобретяването на роторния двигател. Именно японците обаче устояват на трудностите и в най-мрачните години на петролната криза в началото на 70-те не се отказват от сложната, лакома и ненадеждна конструкция на Феликс Ванкел, за да я превърнат в абсолютен култ в един от най-елитните сегменти на спортните возила.
Когато двуроторният 13В се появява в серийните модели на компанията през 1975-а, никой не предполага, че ще стане най-масовият Ванкелов мотор в света и ще се произвежда цели 30 години. Всъщност дори днешният Renesis на Mazda представлява просто негова еволюция. През 80-те години на миналия век 13В, който започва живота си под капака на скромно фургонче, се превръща в крал на американските пистови шампионати благодарение на всмукателната система с изменяема геометрия, електронното впръскване на горивото и турбокомпресора. Неизбежните недостатъци на този тип агрегати (висок разход на гориво и масло) се компенсират от смешното тегло, ниския център на тежестта и способността да развърта над 10 000 об/мин.

8. Осмакът от енциклопедиите
Дори неизкушените от американското автомобилостроене са чували на т.нар. Малък блок (Small Block). В това няма нищо странно, тъй като въпросният щатски герой се подвизава в различни модели на GM от 1955 до 2004 г. Този простичък двигател с долен разпределителен вал е най-разпространеният V-образен осмак в света. Първото поколение се произвежда и до днес, макар и само за вторичния пазар, а общият брой на тези мотори надхвърля 90 милиона.
Прилагателното "малък" няма нищо общо с кубатурата на Small block. Обемът му никога не падал под 4.3 литра и в най-добрите времена достига 6.6 литра. Името отразява съотношението между диаметъра на буталото и хода цилиндъра, на което се дължи ниският профил на агрегата. Създаден е с конкретната цел да се събере под предния капак на Chevrolet Corvette, чиито продажби вървят изключително слабо заради хилавия редови шестак. Новият осемцилиндров мотор се оказва толкова удачен, непретенциозен и надежден, че скоро започва да се монтира на почти цялата продукция на GM. Използват го както за състезателни нужди, така и за катери и дори леки самолети.

7. Единствен по рода си
От масово разпространена конструктивна схема в миналото редовият шестцилиндров двигател днес се е превърнал в екзотика. Освен BMW го монтират само Volvo и австралийското поделение на Ford. В случая с баварците обаче шестакът има по-различна съдба. Именно BMW успя да доведе до предела всичките му преимущества - от потресаващата плавност на хода до способността да достига изключително високи обороти.
В всяко следващо поколение двигателят, започнал живота си след добавянето на допълнителна двойка цилиндри към съществуващия четирицилиндров агрегат на баварците през 1968 г., става все по-лек, мощен и съвършен. Апогеят е достигнат през 2000 г. с мотора S54, предназначен за BMW М3. Генерира 343 к.с. при работен обем от 3.2 литра (по 107 коня на литър) благодарение на индивидуалните дроселови клапи с електронно управление за всеки цилиндър и система за регулиране на фазите - както на впръскването, така и на изпускането. За да издържа всякакви натоварвания, от BMW дори проектират чугунен блок, което е рядкост за марката.

6. Легенда за състезателя
Последният истински Hemi на Chrysler е произведен през 1971 г. (днешните мотори със същото име нямат нищо общо с предтечата си), но този митичен американски V8 остава предпочитан от любителите на драг рейсинга още поне четвърт век след това. Появява се през 1964 г. като чисто състезателна разработка за сериите NASCAR и се смята за образец за спортен осмак - обем 7.0 литра (426 куб. инча), базова мощност 425 к.с. и изключително проста конструкция. Има само по два клапана цилиндър и долен разпределен вал.
От останалите американски V8 от епохата го отличава полусферичната горивна камера, която позволява достигането на висока мощност при ниска степен на сгъставяне. В легенда обаче го превръщат нереалната здравина и ресурс. Способен е да издържа и най-чудовищните методи за форсиране. Не случайно тежи почти 400 кг.
Правени са много опити да се наруши хегемонията на Hemi в NASCAR, включително и чрез нечестни промени в правилника, но без успех. Произведени са малко повече от мизерните 11 000 цивилни автомобила с този мотор, главно модели на Dodge и Plymouth. Независимо от примитивната конструкция на двигателя, оборудваните с него коли се харчат като топъл хляб по търговете за олдтаймери.

5. Малко по-сложно, ако обичате
За 16-цилиндровия W-образен агрегат на Bugatti Veyron са изписани тонове мастило. Това обаче въобще не го прави по-безинтересен. В автомобилостроенето просто няма по-екстравагантен и показен проект, а и надали ще има в обозримо бъдеще. Този изумителен двигател носи гените на VR-моторите на Volkswagen с ъгъл между цилиндрите от едва 15 градуса. През 1991-ва немците се изхитрят да отговорят с такава схема на традиционно силното търсене на многоцилиндрови мотори в Щатите. V-образният редови шестак влиза в коша на обикновен Golf и отваря пътя към куп други конфигурации за пълно щастие на амбициозния Фердинанд Пиех.
Няма цифра от параметрите на W16, която да не впечатлява. Преставлява два VR-образни осмака с общ колянов вал. Охлаждат го 40 литра антифриз, има система за самодиагностика на 64-те клапана и въпреки цялата сложност тежи под 400 кг. Финансов фактор при създаването на този мотор отсъства, поради което мотовилките от титаний и изцяло алуминиевата маслена помпа изглеждат съвсем в реда на нещата.

4. Пионер на американската мечта
Един прекрасен ден в началото на 30-те Хенри Форд се запитал какво пречи на обикновен автомобил за простолюдието да се монтира осемцилиндров двигател, който дотогава се смята за запазен атрибут на скъпите и престижни лимузини. През 1932-ра Ford V8 променя завинаги следващия половин век автомобилостроене отвъд Атлантика. Още тогава щатските коли превъзхождат значително европейските си ценови аналози. Появата на масов V8 обаче окончателно разделя автомобилостроене от двете страни на Океана.
Форд успява да снижи себестойността на сложен и масивен агрегат като V-осмака до ниво ширпотреба с няколко хитрини. Блоковете и картерът, например, представляват един детайл, докато иначе са минимум три елемента, сглобени с болтове. Вместо кован, коляновият вал е лят и закаляван впоследствие. Разпределителните валове са в блока, а клапаните и изпускателният колектор - между тях. Това води до известни проблеми с охлаждането, но изобщо не пречи на 3.2-литровия мотор с 65 к.с. да се превърне в любимец на гангстерите и полицията едновременно.
Когато през 50-те някога недостъпните осмаци се пенсионират, попадат в ръцете на млади ентусиасти и се ражда феноменът хот-род. Мощният и податлив на форсиране V8 на Ford става главно действащо лице в новата субкултура.

3. Промяна на съзнанието
През 1993-а в развойния отдел на Toyota е създадена група за проектирането на перспективни технологии за намаляване на разхода и вредните емисии. Идеята е да се съчетаят предимствата на двигателя с вътрешно горене и електромотора. Резултатът от работата на японците се появява четири години по-късно под името Prius - първият сериен хибрид в света. Автомобилът е приет като любопитен експеримент, който надали някога ще има успех извън родината си. В Toyota обаче имат по-мащабни планове за разработката си.
Системата комбинира 1.5-литров бензинов мотор, работещ по цикъла на Аткинсън с необичайно висока степен на сгъстяване (13-13.5:1). Това го прави икономичен, но безпомощен при ниски обороти. Именно тук се намесва електромоторът, който отстранява проблема и също допринася за намаляване на разхода и вредните емисии.
Prius стана законодател в модата на хибридите и положи началото на процес, който изглежда необратим.

2. Междуконтинентален любимец
"Костенурката" на Volkswagen не случайно продължава да е най-произвежданият автомобил в историята. Тя е лека, евтина, проста за поддръжка и изключително надеждна. Такъв е и четирицилиндровият и опозитен двигател с въздушно охлаждане, който се оказва толкова ефективен, че даже надхвърля славата на самия Kaefer.
Прочутият боксер претърпява сериозна еволюция от първите опитни образци, създадени по заръка на Адолф Хитлер. Довоенните версии на мотора генерират едва 24 к.с., а към края на производството в Германия "Костенурката" разполага с почти тройно повече. Безпроблемното във всякакъв климат въздушно охлаждане и ниската маса (цилиндрите са алуминиеви, а картерът - от магнезиева сплав) намират на моторчето какви ли не приложения. През войната служи на борда на амфибии, смесва изгорелите си газове с облаците марихуана в бусчетата на калифорнийските хипита, задвижва пожарни помпи и лети в небето с над 40 типа самолети. Именно от него водят началото си прословутите боксери на Porsche.

1. Всичко в името на човека
Историята на автомобила е дълга, но за превръщането му в част от ежедневието заслуга има един конкретен модел. Хората се качват на коли след появата на Ford T, от който между 1908 и 1927 г. са произведени над 15 млн. екземпляра. Неговият 2.9-литров двигател със скромната мощност 20 к.с. също се използва за много повече задачи от първоначално предвидените. Монтират го на трактори, катери, преносими генератори и общо взето навсякъде, където има нужда от евтин и надежден силов агрегат. Гори всичко от керосин до етанол и е удивително прост като конструкция. Изпълнен е в блок с двустепенната скоростна кутия и дели маслото си с нея. В системата няма налягане, а след година производство Хенри Форд решава, че няма нужда и от водна помпа. Според него термосифонният принцип върши същата работа.
Четирицилиндровият мотор на Ford T надживява с дълги години самия автомобил. Последният такъв агрегат е сглобен през август 1941 г. и седем десетилетия по-късно остава най-масовият двигател в историята на човечеството.