България постоянно намалява разликите в доходите със страните от ОИСР

Политическите реформи, интеграцията в ЕС и макроикономическата стабилност спомогнаха през последните години икономическите резултати на България да се доближат до тези на икономиките от ОИСР. Според нов доклад на ОИСР, сега е необходим цялостен набор от реформи, за да се поддържа този силен напредък.

Последното икономическо проучване на ОИСР за България прогнозира, че растежът на БВП ще се забави до 2,6% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г., от 3,0% през 2025 г. Прогнозира се инфлацията да намалее до 2,7% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г.

"Публичният дълг е нисък, въпреки че сега е необходима разумна фискална политика, за да се поддържа дългосрочна фискална устойчивост и да се помогне за намаляване на повишената инфлация. Повишаването на производителността на бизнеса, по-специално чрез намаляване на бариерите за навлизане на пазара, и подобряването на училищната система, трябва да бъдат ключови приоритети на структурната политика", смятат икономисти.

Необходими са непрекъснати усилия за справяне с нарастващия натиск върху разходите, породен от застаряването на населението и инвестиционните нужди, като същевременно се намали неформалната заетост и се подобри спазването на данъчното законодателство. Разширяването на изискването за извършване на банкови плащания на заплати до по-широк кръг фирми би предотвратило загубата на данъчни приходи в неформален сектор. Прегледите на публичните разходи биха помогнали за приоритизиране на съществуващите разходи и биха създали фискален простор за разходи, стимулиращи растежа, за инвестиции, иновации и умения.

Реформите за стимулиране на научноизследователската и развойна дейност, конкуренцията, инвестициите и в крайна сметка растежа на производителността биха повишили жизнения стандарт. Публичните разходи за научни изследвания трябва да се увеличат, а връзките между университетите и бизнеса могат да бъдат засилени. Облекчаването на регулациите и засилването на усилията за борба с корупцията, съчетани с подобрен институционален капацитет, биха създали по-благоприятен инвестиционен климат.

Подобряването на училищната система би повишило уменията на работната сила и би направило България по-привлекателно място за правене на бизнес. Отлагането на проследяването и осигуряването на обучение на работното място за всички ученици от професионалните училища би спомогнало за подобряване на образователните резултати и равните възможности.

България вече изпълнява целта на ЕС за 2030 г. за 55% намаление на емисиите спрямо нивата от 1990 г., до голяма степен обусловено от структурни промени по време на прехода на страната към пазарна икономика. Необходим е обаче допълнителен напредък за постигане на целите за нулеви нетни емисии до 2050 г., особено в производството на електроенергия и автомобилния транспорт. Подробни планове за затваряне на въглищни електроцентрали, реформи в данъчното облагане на горивата и превозните средства, както и по-големи инвестиции във възобновяема енергия и електрически мрежи биха намалили допълнително емисиите, без да се компрометира енергийната сигурност.