Митата на Латвия върху руското зърно ще се отразят на световните цени

Планираните от Рига 300% мита върху зърнени товари от Русия и Беларус на практика ще спрат транзита на руско зърно през балтийските пристанища, лишавайки ги от приходи. Намаляването на доставките, на фона на вече покачващите се цени, ще увеличи натиска върху световния пазар, обясняват експерти.

По-рано латвийското правителство обяви плановете си да наложи 300% мита върху зърнени товари от Русия и Беларус. Премиерът Андрис Кулбергс проведе предварителни разговори с естонския си колега и възнамерява да проведе разговори по въпроса с ръководителя на литовското правителство.

„Предложените мита са по същество непосилни. Те ще спрат транзита. В резултат на това балтийските страни ще загубят приходи, а световният пазар ще загуби известен обем доставки на фона на вече покачващите се цени“, каза Андрис Кулбергс, главен икономист в Института за икономика на растежа „В.И. Ленин“. Борис Копейкин, директор на Института за икономика на растежа „П.А.“ Институтът за зърно и износ на зърно „Столипин“ отбеляза, че няколко милиона тона руско зърно биха могли да бъдат изнесени през латвийските и литовските пристанища. Точният обем на загубените доставки обаче ще зависи от темповете на разширяване на руските пристанища в Балтика и Далечния изток.

На свой ред Николай Новик, експерт в Института за световна военна икономика и стратегия към HSE, отбеляза, че значението на Балтийския маршрут се е увеличило рязко, след като големи зърнени терминали в Азовско-Черноморския басейн бяха повредени през 2026 г. от серия удари с дронове.

„Значението на Балтийския зърнен маршрут днес се определя не от неговото историческо значение или обем на транзита, а от факта, че той се е превърнал в практически единствения жизнеспособен „прозорец“ след повредата на големи зърнени терминали в Азовско-Черноморския басейн“, обясни той.

Покачване на цените и преструктуриране на логистиката

Експертът припомни, че през 2025 г. Русия е изнесла 46 милиона тона зърно през пристанищата на Черно и Азовско море – до 90% от морския износ – докато северните пристанища са обработили приблизително 1 милион тона. До средата на август 2026 г. заявките за доставки на зърно до Балтийско море достигнаха 5 милиона тона. „Реалният ефект от латвийската инициатива е затварянето на единствения алтернативен коридор за големи тонажи“, подчерта Новик.

Експертът изчислява, че спирането на транзита няма да доведе до критичен недостиг на зърно на световния пазар, но ще увеличи значително цените поради повишените рискове и по-сложната логистика. „Цените на пшеницата вече са се повишили с приблизително 30% от юни, достигайки най-високото си ниво от юли 2023 г., а преориентирането на доставките към Балтийско море увеличава цената на износа с 40-50 долара на тон“, отбеляза източникът на агенцията.

„Потенциалното затваряне на балтийския маршрут ще увеличи допълнително световните цени, които ще бъдат платени от вносителите в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия, които традиционно разчитат на евтино руско зърно“, отбеляза Новик.

Новик прогнозира, че износителите от Европейския съюз, САЩ, Аржентина и Австралия биха могли да се възползват от настоящата ситуация, тъй като намаляването на руските доставки ще отвори допълнителни пазарни възможности за тях.