Политиката на Тръмп може неволно да засили БРИКС

Опитите на американския президент Доналд Тръмп да ограничи влиянието на БРИКС могат да имат обратен ефект и да направят обединението по-привлекателно за държави, които искат да намалят зависимостта си от американската финансова система.

Тази теза развива професорът по критични изследвания на развитието в Йоркския университет в Торонто Илан Капур в анализ за Al Jazeera, публикуван на 12 септември, когато лидерите на БРИКС се събират на среща на върха в Ню Делхи.

Аргументът му се основава на все по-активното използване от Вашингтон на мита, санкции и достъпа до американския пазар като инструменти на външната и търговската политика. Според Капур това може да насърчи други държави да създават механизми, които намаляват икономическата им уязвимост спрямо САЩ.

БРИКС вече е много по-голям

Разширяването на БРИКС през последните години значително увеличи икономическата и демографската тежест на организацията.

Към срещата през 2026 г. групата включва Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства, Индонезия и Саудитска Арабия. Според данните на индийското правителство тези 11 държави представляват близо половината от населението на планетата, около 40% от световния БВП и приблизително 26% от глобалната търговия.

Разширяването обаче не означава, че БРИКС се е превърнал в единен геополитически блок срещу САЩ.

Между членовете съществуват сериозни политически, икономически и стратегически различия. Индия и Китай например имат дългогодишен граничен спор, докато държавите от Близкия изток в организацията имат различни позиции по ключови регионални конфликти. Именно тези противоречия продължават да ограничават способността на БРИКС да действа като единен политически съюз.

Доларът остава далеч от загуба на водещата си позиция

Една от най-често обсъжданите теми около БРИКС е възможността организацията да намали ролята на американския долар.

Засега данните не показват, че световната резервна валута е близо до загуба на доминиращата си позиция. Според данните на Международния валутен фонд, цитирани в анализа, през първото тримесечие на 2026 г. доларът представлява 57,1% от официалните валутни резерви в света. Делът на китайския юан е около 2%.

По-съществената промяна се случва на друго ниво. Част от държавите от БРИКС постепенно увеличават използването на национални валути при двустранната търговия и разработват платежни механизми, които не изискват всяка трансакция да преминава през долара.

Бразилия и Китай например разширяват използването на собствените си валути в двустранната търговия. Индия и ОАЕ също са извършвали разплащания в рупии и дирхами, а значителна част от търговията между Русия и Китай вече се осъществява в националните им валути.

Това не представлява създаване на нова световна финансова система, която може скоро да замени долара. По-скоро става дума за постепенно изграждане на алтернативни канали за определени международни плащания.

БРИКС развива собствена финансова инфраструктура

Един от основните практически инструменти на организацията е Новата банка за развитие, създадена през 2015 г.

Банката финансира инфраструктурни проекти и устойчиво развитие, като едновременно с това се стреми да увеличи дела на заемите в националните валути на държавите членки.

Обсъжда се и по-тясно свързване на националните платежни системи. Подобни инициативи са далеч от създаването на единна валута на БРИКС, но могат постепенно да намалят необходимостта определени сделки да преминават през американската финансова инфраструктура.

Именно тук се намира основният парадокс, посочен в анализа на Капур.

Колкото по-често Вашингтон използва достъпа до американския пазар и финансовата система като средство за политически натиск, толкова по-силен става стимулът за засегнатите държави да изграждат алтернативи.

Не всички искат да избират между Вашингтон и Пекин

Това обаче не означава автоматично сближаване с Китай.

Индия поддържа мащабни отношения със САЩ, докато едновременно купува руски енергийни суровини и участва активно в БРИКС. Бразилия традиционно се стреми към по-голяма стратегическа автономия, без това да означава желание да попадне под китайско влияние.

Саудитска Арабия и ОАЕ също остават дълбоко свързани със западните икономики, независимо от разширяването на отношенията им с Пекин и останалите членове на БРИКС.

Това показва, че за много от участниците целта не е непременно да заменят зависимостта от Вашингтон със зависимост от Пекин. По-важна е възможността да разполагат с повече варианти и да балансират между различните центрове на икономическа сила.

Натискът може да произведе обратния резултат

БРИКС все още е далеч от единен икономически или политически съюз. Различията между неговите членове са значителни, а идеята за обща валута не се е превърнала в реален проект, способен да конкурира долара.

Развитието на алтернативни платежни системи, финансиране в местни валути и двустранни разплащания обаче показва друга тенденция: държавите търсят начини да разполагат с повече свобода при международните си икономически отношения.

Така политиката на Тръмп може да създаде резултат, противоположен на търсения. Вместо да обезкуражи държавите да се сближават с БРИКС, икономическият натиск от Вашингтон може да направи организацията по-привлекателна като платформа за диверсификация.

Това не означава, че БРИКС е на път да замени доминираната от САЩ финансова система. По-скоро залогът е постепенното създаване на достатъчно алтернативи, които да дадат на отделните държави по-голяма свобода да отказват решенията на Вашингтон, без икономическата цена за тях да бъде толкова висока.