България премина през 5 тежки кризи за 9 години

За девет години българското общество е преминало през пет кризи от първа категория, но въпреки натрупването на икономически, здравни и геополитически сътресения усещането на хората за пълноценен живот остава изненадващо стабилно. Това е един от най-силните изводи от новото издание на национално представителното проучване „Индекс на пълноценния живот 2026“, представено от социолога д-р Росен Кутелов.

Петте големи кризи, през които обществото е преминало от началото на измерванията са: мигрантската криза, пандемията от COVID-19, инфлационният шок, кризата с горивата и енергията и войните. Всички те създадоха трайно усещане за несигурност. Към тях през последния период се добавят като фактори и въвеждането на еврото и продължаващото геополитическо напрежение.

„Интуитивното очакване би било, че в състоянието на толкова много кризи индексът би трябвало да спадне“, обяснява д-р Кутелов. Данните обаче показват друго – спад има, но за целия деветгодишен период той е статистически незначителен. Според него, именно това е едно от най-силните доказателства за способността на българина да се адаптира към неблагоприятна среда и да поддържа психическо равновесие.

Девет години кризи, почти непроменен индекс

Проучването проследява Индекса на пълноценния живот от 2017 до 2026 г. При максимална стойност 1 той е 0,770 през 2017 г., 0,769 през 2018 г., 0,767 през 2020 г., достига 0,776 през 2022 г. и се понижава до 0,764 през 2026 г. На пръв поглед последната стойност показва влошаване. В по-дългосрочен план обаче движението е минимално.

„Тази линия е символ на устойчивостта на българина“, коментира Кутелов. Според него хората не просто „оцеляват“ в поредицата от кризи, а променят целите, очакванията и поведението си така, че да запазят вътрешния си баланс.

Данните от 2026 г. са част от национално представително изследване с над 1000 участници. То проследява 82 отделни фактора, обединени в седем големи групи – здраве, цели, образование, пари, отдих, професия и отношения.

Парите са най-желани, но най-трудно постижими

Едно от най-големите противоречия в живота на българина остава между финансовите желания и реалността.

Когато хората са попитани какво желаят най-силно, парите са на първо място. Когато обаче оценяват какво реално са постигнали, финансите слизат на последна позиция. „На първо място искам да имам средства, на последно място успявам да го постигна“, обобщава Кутелов.

Графиката за степента на покритие на отделните групи показва същото. Отдихът получава резултат 0,88, образованието – 0,80, отношенията – 0,76, здравето и целите – по 0,74, професията – 0,72, а парите остават най-ниско с 0,62.

Доходите имат и отчетлива връзка с цялостното усещане за пълноценност. Индексът е 0,6397 при хората без доход и достига 0,8689 при личен месечен доход над 2001 EUR.

Семейството остава защитата срещу несигурността

Другата голяма константа са отношенията. Те са вторият най-желан фактор, но същевременно са на първо място сред нещата, които хората смятат, че реално са постигнали. Според Кутелов именно това съвпадение между желание и действителност е сред основните причини обществото да запазва устойчивостта си въпреки кризите.

Сред най-важните конкретни фактори за 2026 г. са доброто лично физическо и психическо здраве, здравето на семейството и близките, финансовата обезпеченост, доброто семейство, здравият сън и пълноценното общуване с децата.

Особено показателна е разликата между хората, в чието домакинство живеят деца под 18 години, и останалите. При първите индексът достига 0,7653, докато при домакинствата без деца е 0,7162.

Българинът все повече държи да почива

Под относително спокойната линия на общия индекс обаче протичат сериозни промени в приоритетите. Между 2017 и 2026 г. най-силно се повишава позицията на желанието „да релаксирам, да почивам“ – с 18 места. „Доходи над минимума“ се изкачва с 15 позиции, както и стремежът човек да купува изгодно. Чувството за свобода се придвижва с 11 места нагоре, а времето с приятели – с девет. Продължителното напрежение кара хората съзнателно да търсят начини да възстановяват физическите и психическите си сили.

„За да оцелее, за да си свърши работата и да успее, той трябва да релаксира“, обяснява социологът. В условията на пет големи кризи естествената реакция срещу тревожността според него е именно търсенето на почивка и възстановяване.

Любопитното е, че именно отдихът показва най-голямото движение сред седемте основни области за периода 2017–2026 г. – амплитуда 0,148 пункта. Следват професията с 0,146 и отношенията с 0,116. Здравето е най-стабилният фактор – едва 0,048.

Професията става все по-важна

Друга отчетлива промяна е нарастващото значение на професионалната реализация. Това е пряк отговор на финансовото напрежение. След като хората искат повече финансова сигурност, но усещат, че именно при парите постигат най-малко, те виждат професията като възможен път напред.

„Сега, повече от всякога през тези девет години, българинът придава все по-нарастващо значение на професията“, отбелязва той.

Здравето, от друга страна, почти не се променя – не защото е станало по-маловажно, а защото вече се намира толкова високо в ценностната система, че практически няма голямо пространство за допълнителен ръст.

След пет мащабни кризи за девет години основният резултат от изследването не е, че те не са засегнали българите. Напротив – променили са приоритетите им. Но засега не са успели да разрушат фундаментите, върху които хората изграждат усещането си за пълноценен живот – здравето, семейството, отношенията и способността да се адаптират.