Новата икономика на абсурда: плащаме за всяка стъпка

Преди плащахме за стоката. Днес все по-често плащаме и за начина, по който стигаме до нея, за времето, което спестяваме, за достъпа до собствените си пари и дори за това да не стоим пред гише. Така се появява новата икономика на абсурда: не една голяма сметка, а десетки малки доплащания, които изглеждат поносими поотделно и тежки едва когато се съберат.

Последните данни на Националния статистически институт показват защо усещането не е само психологическо. През август 2026 г. годишната инфлация е 5,1%, но цените на услугите са се увеличили с 6,8% спрямо август 2025 г. За три години общото поскъпване достига 12,9%. През същия месец куриерските услуги са поскъпнали с 2%, а групата „Информация и комуникация“ – с 0,2% на месечна база. Това са разходи, които рядко се възприемат като голяма покупка, но се повтарят постоянно.

Таксата вече е отделен продукт

Банковият пример е показателен. Според публикуваните от Българската народна банка данни средната месечна такса за обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта е 1,26 евро. Тегленето от банкомат на друга банка струва средно 0,53 евро или 0,18% от сумата, но не по-малко от 0,74 евро. Онлайн преводът към друга банка през БИСЕРА е средно 0,50 евро, а същият превод на хартия – 2,97 евро. За човек, който получава заплата, плаща сметки и понякога тегли пари, това вече е месечен абонамент за самото участие в икономиката.

Абсурдът не е в това, че услугите имат цена. Абсурдът е, че границата между основната услуга и нейното използване се мести постоянно. Сметката не е само сметка – има такса за поддръжка. Доставката не е само доставка – има такса за обработка, за малка поръчка или за избран часови диапазон. Абонаментът не е само достъп – доплаща се за по-високо качество, за повече устройства или за премахване на рекламите.

Еврото не създаде модела, но го направи по-видим

Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. добави още един слой към ценовото усещане. Двойното обозначаване приключи на 8 август, но навикът да се сравняват стойности в две валути остави потребителите особено чувствителни към малките разлики. Европейската комисия отчете, че в периода на прехода опасенията за необосновано увеличение на цените са били свързани най-вече с услугите и административните цени.

Комисията посочва, че през 2025 г. именно услугите са сред основните двигатели на инфлацията, като влияние имат трудът, данъците, ресторантьорството, настаняването и административните такси. Това не означава, че всяка отделна такса е неоправдана. Означава, че за потребителя крайната цена все по-трудно се вижда в началото на избора.

Дигиталното обещание също има цена

Дигитализацията трябваше да премахне опашките, хартията и част от посредниците. В някои случаи тя го прави. В други просто прехвърля разхода в нова форма – платен достъп до функция, месечен абонамент или услуга, която е била включена в основния пакет, но вече е отделена.

„Качеството на публичните административни услуги се възприема като ниско.“

Това е оценката на Европейската комисия в доклада ѝ за България. В същото време цифровите публични услуги се увеличават, но достъпът и използваемостта им остават неравномерни. Така гражданинът може да спести пътуването до институция, но не непременно и време, пари или усилия.

Онлайн търговията показва същото противоречие. През 2025 г. 57% от интернет потребителите в България са купували стоки или услуги онлайн. Удобството се превръща в масов навик, а когато навикът стане необходимост, таксата за него вече не изглежда като избор. Тя се превръща в част от бюджета – както банковата сметка, мобилният телефон или транспортът.

Затова днешното поскъпване не се измерва само с цената на хляба. То се измерва с броя на стъпките, за които трябва да платим, преди хлябът да стигне до дома. Голямата промяна е, че ежедневието вече не се продава като цялостна услуга. То е разделено на малки компоненти – достъп, скорост, удобство, доставка, поддръжка, обработка. Всеки компонент има цена. И докато отделната такса изглежда дребна, сборът ѝ е новата сметка за нормален живот.

Източници: nsi.bg, bnb.bg, economy-finance.ec.europa.eu, ec.europa.eu