Петър Ганев: Бюджет 2015 признава стагнацията в икономиката на България

Бюджет 2015 показва хронични дефицити и нарушени фискални правила, заявиха експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които за 12-та поредна година представиха алтернативен държавен бюджет. Експертите се опитват да покажат, че е възможна различна фискална политика.

Това, което е интересно в държавния бюджет, е, че много трудно може да се посочи нещо положително в него, което да го отличава. Това е бюджет, който до голяма степен е бюджет на статуквото, който признава стагнацията, която има в икономиката, и по никакъв начин не й влияе. Това каза Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според Ганев

бюджетът за догодина е консервативен в приходите,

но неамбициозен, що се касае до самата структура. „Ако има проблем в публичните финанси на страната, те очевидно са в разходната част, т.е. ако очакваме нещо да променим, за да излезем от тази стагнация, ние трябва да променим нещо в структурата на бюджета и в разходната част. Първо, трябва да направим така, че бюджетът да не пречи на икономиката за растеж, което означава да излезем от спиралата на дефицитите. Ако се следва правителственият план, вече имаме заложени 9 години на дефицити, 6 минали и още три, като последната е 2%, т.е. на практика ние отиваме на едно пълно десетилетие на бюджетни дефицити. Това обяснява защо дългът скочи от под 20%, до 30%", обясни икономистът.

По думите му

Бюджет 2015 не позволява да има и една качествена здравна услуга.

Причината е, че се запазва монополът на Здравната каса. „Този бюджет не позволява да имаме какъвто и да е избор по отношение на пенсиите и сигурност, че ще получаваме пенсии. Бюджетът не е реформаторски и то за поредна година", беше категоричен Ганев.

Той обясни, че ИПИ представя алтернатива, която е напълно приложима. В нея има 4 акцента. Първият е постигането на фискална стабилност, а това, с оглед законодателството на страната, означава само едно - че през следващата година дефицитът трябва да е под 2%, т.е. трябва да бъде съкратен на половина и до 2017-а ние трябва да имаме балансиран бюджет.

На следващо място -

инвестиции, минава през децентрализация,

прехвърляне на една пета от приходите от плоския данък на общините. Това дава стимул самата община да търси инвестиции. На следващо място - в осигурителната система е поставен акцентът върху здравето, а не върху пенсията, тъй като това като че ли е по-наболялата тема, има разбиране в обществото, че трябва нещо да се промени. Монополът на НЗОК трябва да се разбие.

Анализаторите предлагат още постепенно покачване на акциза върху цигарите още от 2015 г. плюс акцизен календар за периода до 2018 г.

Свиване на текущите разходи в публичния сектор с 10%,

с изключение на сектора на образованието, както и ограничаване на субсидиите – премахване на националните доплащания и други помощи от бюджета за земеделците, за което са заложени 300 млн. лв., предлагат още анализаторите.

Данъчни промени и премахване на данък „дивидент“ (сега 5%), данък „лихва“ (заложен 8%) и други неефективни налози – например върху наследствата. Предлага се намаляване на данъка за едноличните търговци от сегашните 15 на 10%, ограничаване на данъчните преференции – например облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма.

На последно място е фокусът върху работните места. Много ясно показваме как

трудови осигурителни норми на практика пречат на заетостта

и неслучайно през следващата година се залага дори лек спад на заетостта.

Ганев определи като притеснителен фактът, че всяко правителство се опитва да повлияе или да смени ръководството на Сметната палата.