Горанов: Да се създаде в БНБ регистър на банковите сметки

През февруари 2010 г. в международните и българските медии беше разпространена информация, че финансовото министерство на Федерална република Германия е закупило магнитни носители с информация за лица, които притежават банкови сметки в швейцарски банки. В тази връзка през март 2010 г. беше проведена работна среща между представители на Министерството на финансите на Германия и Националната агенция на приходите на България. На тази среща от германска страна е заявено, че към момента прокуратурата и данъчните власти провеждат разследване и ако бъдат намерени данни за български граждани, те ще бъдат предоставени на българската Национална агенция за приходите. До сега в НАП не е получавана информация от германските данъчни власти за български граждани, притежаващи банкови сметки в Швейцария.

Това заяви по време на парламентарния контрол Владислав Горанов в отговор на въпрос на независимия депутат Велизар Енчев по повод относно действията на българските финансови институции срещу укриване на доходи на български граждани в чужди банки.

Към настоящия момент информация за български граждани, притежаващи банкови сметки в Швейцария се получава от НАП по силата на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, определени в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (в сила за България от 2007 г.)

Съгласно посоченото Споразумение, ако лицата не се съгласят самоличността им да бъде разкривана, доходите им от лихви по сметки в швейцарски банки подлежат на облагане с данък от страна на Швейцария. Удържаният по този начин данък подлежи на превеждане по сметка на НАП. В този смисъл е важно да се уточни, че персонална информация по реда на посоченото споразумение се изпраща в България само за онези лица, които са се съгласили самоличността им да бъде разкрита, за да не им бъде удържан данък върху лихвите в Швейцария. Всъщност става дума за ограничен кръг лица, като е налице възможност съответното физическо лице да „скрие" самоличността си, като избере да внесе данък върху лихвите си в Швейцария.

За 2013 г. размерът на удържания в Швейцария данък върху доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, който е преведен по сметка на НАП е около 900 000 лв. Информация за 2014 г. ще получим през 2016 година.

Също така от 1 януари 2014 г. се прилага сключената нова Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между България и Швейцария, като в чл. 26 от спогодбата е предвидена възможността държавите да обменят и банкова информация. Досега България не е отправяла запитвания за банкова информация до Швейцария на основание посочената клауза, тъй като тя се прилага за данъчни производства, стартирани не по-рано от 1 януари 2014 година.

Относно въпроса Ви дали се обмисля възможността за прилагане опита на Германия и Великобритания Ви уведомявам, че до момента към българските власти не са отправяни предложения за придобиване на конфиденциална банкова информация от трети страни.

Към настоящия момент, вчера беше дебатът е бюджетната комисия,  България предприема действия за присъединяване към съответните многостранни споразумения между държавите, които служат като правно основание за въвеждане на т. нар. Общ стандарт за автоматичен обмен на финансова информация от ОИСР. Този стандарт ще даде възможност да се осъществява автоматичен обмен на финансова информация между държавите. Идеята за този общ стандарт се основава на споразуменията, сключени със САЩ въз основа на закона FATCA. България подписа FATCA споразумение със САЩ на 5 декември 2014 г., като в момента е в ход процедурата по неговата ратификация от Народното събрание на Република България.

Аз предлагам да дебатираме и да мислим за напред решения от типа - всички банкови сметки на всички български граждани. И бих предложил на правителството подобна законодателна инициатива, да се създаде в Българската народна банка по аналог на кредитния регистър, регистър на всички банкови сметки. Без индивидуализация, разбира се, на размера, защото това е банкова тайна. Всеки български гражданин, който има банкова сметка, тя да става известна автоматично и бързо на всички правораздавателни органи и всички банки, и на всички органи, които се занимават със събирането на приходи в тази държава, създаването на един централизиран регистър в БНБ. Регистър с информация всеки български гражданин в кои банки и колко броя банкови сметки има. Понастоящем, при една процедура свързана с изпиране на пари или други нарушения, българските служби изпращат запитване до всички български банки и процесът тече с месеци. И във времето информацията вече може да стане безполезна. А в същото време може за времето между подаването на искането за информация и получаването й да се изменят съществени обстоятелства, които да променят фактическата обстановка.

Затова обмислям сериозно и ще предложа законодателни промени, които да въведат, по аналог на Централния кредитен регистър, и Централен регистър в БНБ с информация всеки български гражданин къде и колко броя сметки притежава.