Има предостатъчно информация за КТБ, за да започнат разследвания

„Трябва да се отворят всички файлове, да се разсекретят всички депозити, да се даде цялостна информация на българската общественост по случая с КТБ“. Това заяви народният представител от ПГ на БСП Лява България проф. Румен Гечев в ефира на БНР.

Според него има предостатъчно информация, за да започнат разследвания и осъдителни процеси. „Ние знаем кой е получил парите с три имена и ЕГН, имена и регистрации на фирмите, на кого са превели парите, кой е ползвал средствата и какъв е резултатът от това ползване“, допълни той. По неговите думи се знае и  кои институции не са си свършили работата. Според него те не само, че не са си свършили работата, но умишлено са го направили. „Няма как една държавна институция като БНБ и нейният банков надзор да не види, че 30% от кредитите са нови фирми и без бизнес план получават милиони. Няма как да не се забележи, че повечето от фирмите, които са получили заем, са с по един служител и точно той получава милиони“, коментира Гечев. Той обясни, че е висок процентът на фирмите, които са между 1 и 10 души заети, а теглят заеми за десетки милиони. По неговите думи на един и същ адрес са били регистрирани по 7 или 10 фирми.  „Това също не се вижда, а свети като слънце на компютрите на националната банка. Какво ще чакаме неправителствени организации да изнасят, след като това са доказани факти с подпис и печат, по които българските институции би трябвало да работят“, подчерта той.

ДАНС с бездействието си са съдействали

„Другата държавна институция, която внесе огромно разочарование в нашата комисия е ДАНС, която харчи милиони пари на българските данъкоплатци и би трябвало да ги харчи в тяхна защита“, каза още проф. Гечев. Според него тя не само, че не е защитавала хората, а на практика двата отдела, които са отговаряли за финансовата сигурност в държавата и пране на пари, с бездействието си са съдействали. „Имало е някакъв чадър, защото  е странно, когато се разграбват стотици милиони чрез схеми, в доклада на ДАНС за 2013г няма нито една дума за КТБ“, поясни народният представител. Той е на мнение, че въпросът е не кой къде има сметки, а откъде са парите вътре и как са ползвани. По неговите думи най-важното е да се стигне до край и да се разбере защо държавните институции не са си свършили работата. „Не е ли странно, че двамата шефове на двата отдела на ДАНС, отговарящи за финансовата сигурност на България, в периода 30.05 и 10.06 и двамата са напуснали – точно преди да се срине КТБ на 20.06.?“, попита той.

Кой е наредил стотици милиони държавни левове да отиват точно в тази банка?

Проф. Румен Гечев припомни въпрос, който БСП задава от лятото - по  каква причина държавните ресурси са били насочени към КТБ? Той обясни, че според годишния отчет на банката, качен на нейната страница в интернет, става ясно, че при държавното управление от 2009 до началото на 2014 година растежът на активите на тази банка е 300%. „Това е уникален феномен за банковата система на Европа за последните 30 години. Няма как едновременно водещи фирми от енергетиката, транспорта, част от военната промишленост, Топлофикация и други, да насочат средствата си точно към тази банка“, категоричен е народният представител. Според него това не може да стане без изрично нареждане на министър на икономиката, а няма министър на икономиката в света, които ще изпрати 1 млрд. лв без разрешението на премиера. „А дали някой друг нарежда на премиера, е друг въпрос“, коментира той и допълни, че трябва да се изясни кой е наредил стотици милиони държавни левове да отиват точно в тази банка. Гечев попита и на каква лихва са били сметките на държавните фирми. „Те са теглели заеми от същата банка, на каква лихва и къде е отивала разликата? Аз твърдя, че държавата е един от финансиращите източници на това, което е ставало в тази банка. Ние сме плащали тази разлика“, подчерта той и предложи да се разследва целият период от 2001 година, защото от самото начало нещата са тръгнали зле. „Самата банка е създадена, като са закупени акции при приватизацията на част от Булбанк,  над 10 или 11 офшорни фирми“, уточни той.

Как така българският съд реши, банката е в несъстоятелност от 6 ноември, а не от края на септември?

Проф. Румен Гечев обърна внимание, че сме свикнали да не коментираме решенията на съдебната система, но ние можем да коментираме резултатите. По неговите думи съдът решава, че банката е изпаднала в несъстоятелност на 6 ноември 2014г. „Обърнете внимание, че до 30 септември според одиторите, три независими и международно признати, са се подписали и сложили печат, че до 30 септември не е осчетоводена нито една цесия. Как така българският съд реши, че е от 6 ноември, а не от края на септември?“, попита той. „Излиза, че БНБ спи сладък сън, а милиардите летят. ДАНС не е чула как няколко милиарда се изпаряват. Накрая и съдебната система казва, че е в несъстоятелност след датата, в която са започнали цесиите. Е, ние на какво се надяваме в момента?“, коментира народният представител.

Българската банка за развитие е рефинансирала определени фирми

Депутатът от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ  е на мнение, че трябва да се направят анализи не само кой в момента няма задължения към КТБ и си е изтеглил парите, но и къде са отишли и как са си рефинансирали заемите. „Имам информация, с висока степен на надеждност, че Българската банка за развитие е рефинансирала определени фирми. Там, където се заделя държавен ресурс и не трябва да се съгласяваме да бъде превърната в пощенска кутия“, категоричен е той.
Проф. Румен Гечев припомни, че БСП е спряла механизма, който е бил подготвен за банкова ваканция. По неговите думи е имало идея проблемите на КТБ да бъдат използвани за формиране на нови политически конфигурации в парламента. Той припомни и че президентството отказва да разсекрети протокола на едно от заседанията, на което се е обсъждал проблемът с КТБ. „Единствено БСП беше  против искането да се извадят от българските данъкоплатци 6 млрд.лв., да се разплатят в КТБ всички лоши кредити, които по последни данни са 89%, а тихичко зад сцената някои хора щяха да си разпределят това, което е останало в КТБ, защото там има интересни предприятия, които са придобити“, заключи проф. Румен Гечев.