Реализираните инвестиции със средства от ЕС повишават реалния БВП на страната с 10,1%

Нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика е положителен. Това заяви заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев при представянето на ефекта от инвестициите чрез фондовете на ЕС за периода 2007-2013 г. Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10,1% по-висок отколкото в сценарий, в който България не разполагала с възможност да инвестира средства по линия на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство“.

Данните от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС SIBILA* показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010 г. финансова и икономическа криза. Положително въздействие се наблюдава и по отношение на конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява и в нарастване на експортния потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1,6% спрямо сценарий, в който страната няма възможност да инвестира средства от европейските фондове. Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32,8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват.

Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността.

Мит е, че живеем само и единствено от еврофондовете, коментира Дончев. Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции, но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране към публичните разходи изобщо за периода 2007-2013 г., то възлиза на 9%. България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.

Данните трябва да се ползват, за да имаме ефективно планиране и да кроим по-добре мерките в следващите години, заяви Томислав Дончев. Трябва да знаем и да сме подготвени, че интензивното финансиране, което имаме днес, ще продължи не повече от още няколко години. За да гарантираме максимален ефект от инвестициите, е важно в каква пропорция инвестираме в тежка инфраструктура, меки мерки в социалната сфера, в образованието. Предстои различен тип финансиране – моделът на „рециклираните пари”, базиран на кредитни инструменти. Те позволяват средствата да се ползват отново и отново. Имаме опита, прилаган досега с този модел в бизнеса, предстои да работим по него и в сферите, в които досега не сме имали подобни инструменти, като например околна среда.