Ивайло Мирчев: България не трябва да се превръща в троянски кон за руски газ, „изпиран“ през Турция

“След 2022 г. България не е имала дефицит на природен газ. Дори в най-тежките времена, след агресията на Путин в Украйна, газ имаше и влизаше през Гърция. Тогава проруските експерти ни плашеха, че България и Европа ще бъдат на студено и тъмно поради липсата на метан. Нищо подобно", припомни съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев и допълни:

""Боташ" е не само неизгоден договор, а един от най-големите подаръци, които България е правила на Турция. В момент, в който плащахме на Гърция преноса по 3 евро/MWh, служебното правителство на Радев сключи договор с Турция на 3 (три) пъти по-висока цена - 9 евро/MWh. Без обяснение защо това се прави, без наличие на дефицит на метан.

Загубата за страната ни от над 1 млрд. лв. е факт, както е факт, че "Булгаргаз" е практически фалирал, а от 2024 г. България спря и плащанията. Ако на срещата страните са се разбрали да продължим да не плащаме - обществото ще има ли отговор какво ще се случи с текущия ни дълг към Турция?

Решението за 15-месечно замразяване на иначе "изключително изгодния" договор с "Боташ" също не е случайно. От есента на 2027 г. спира да се използва руски газ в ЕС. Тогава ще е готово и разширението на "Странджа 1", с което капацитетът ѝ ще се удвои до 7-8 млрд. куб. м, а Турция ще има опция да получи отличен шанс да пласира евтин руски газ в Европа и да печели от това.

Предоговарянето може да има смисъл само при едно условие: България да не се превърне в троянски кон за руски газ, „изпиран“ през Турция и вкаран обратно на европейския пазар през нашата мрежа. Турция може да бъде важна част от решението за диверсификация - със своите LNG терминали и потенциална връзка с Вертикалния газов коридор. Но това е възможност само ако има реален достъп до неруски газ, ниски и конкурентни такси за пренос, прозрачни условия и ясни гаранции, че българската инфраструктура няма да обслужва нова форма на зависимост от Кремъл.

Тази сутрин поисках да получа от Министерски съвет т. нар. “протокол за “замразяване”, според който трябва да се плаща само за използвания капацитет с подобрени условия.”