Цунами от стачки залива Гърция

Седмица на стачките започва в Гърция от днес на фона на опитите да бъде „спасена” страната от дефолта по 350-милиардния евров дълг. Правителството планира да предприеме сериозни мерки за ограничаване на разходите в очакване да бъде отпуснат нов заем от Европейския съюз (ЕС) и Международния Валутен Фонд (МВФ), във време когато зад кулисите продължават преговорите за спасение на гръцкия суверенен дълг.

Седмицата на протестите

Водещите профсъюзи в частния и държавния сектор – GSEE и ADEDY обявиха 48-часова стачка на 19 и 20 октомври. Тя ще се проведе в момент, когато парламентът ще гласува нови мерки за ограничаване на разходите, които ще доведат до намаляване доходите на населението. По време на стачката няма да работят държавните учреждения, болниците, банките, училищата, университетите. На големи интервали ще се движи градският транспорт. Полицията се подготвя за масови шествия и безредици в Атина.

До началото на големите протести на 19 октомври се очаква да започнат стачки в отделни сектори. Така например в началото на седмицата ще спрат предавания частните телевизии, а в сряда няма да излизат вестници. В петък се очаква на протест да излязат адвокатите. От 17 до 20 октомври ще стачкуват данъчните инспектори. В понеделник планират да протестират представители на полицията, пожарната и бреговата охрана.

В очакване на помощта

Гръцкото правителство планира в средата на седмицата да приеме мерки, които да доведат до намаляване на заплатите и пенсиите, а също така да бъдат съкратени 30 000 държавни служители (в момента техният брой е около 750 000 души). Мерките се предприемат, след като Гърция не успя да изпълни заложените икономически искания. Тя успя да съкрати дефицита за 2011 г. до 8.6% от БВП, вместо по-рано планираните 7.6% от БВП. Също така, по данни на Националния статистически институт на Гърция, се оказа, че рецесията е започнала в началото на 2008 г., а не както се смяташе по-рано – през 2009-а.

„Тройката” международни кредитори на Гърция – Европейската Комисия, Европейската централна банка и МВФ, отказаха да отпуснат на Атина поредния 8-милиарден евров заем без да бъдат предприети допълнителни мерки за стабилизирането на икономиката. Новите промени, особено в частта за либерализиране на свободния пазар на труда, предизвикват открито недоволство у депутатите на ПАСОК, които имат мнозинство в парламента. Ако поради една или друга причина, предприетите мерки за ограничаване на разходите не бъдат приети от парламента, това може да доведе до падане на правителството и провеждане на извънредни парламентарни избори.