Иван Кръстев: Досега минавахме с разкаяние, но вече ще има и наказание

Това, което се наблюдава в ЕС, е като преминаване от католицизъм към протестантство - досега можеше да се живее и с разкаяние, а сега вече ще има и наказание.

Това посочи председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев в изказването си пред Шестата годишна среща на бизнеса с правителството.

Той отбеляза няколко важни политически разлики на настоящата криза с тази от трийсетте или седемдесетте години, защото съчетава недоверието и към пазара, и към държавата. Това е тежък момент, защото е трудно да се формират позитивни очаквания на хората, отбеляза Кръстев. По думите му по различен начин се преживява кризата в различните страни по света - в България, в Австрия или в Гърция.

В резултат на това, правителствата са изправени пред тежка задача - да кажат на пазара, че кризата не е толкова тежка, от една страна, а от друга страна, трябва да кажат на хората, че кризата е много по-тежка, за да разберат те, че трябва да бъдат готови да жертват нещо. Това създава огромен политически проблем и той не е възможен да се случи, ако групи извън правителствата, като синдикати и бизнес не се опитат сериозно да говорят за това какво се случва в Европа, а не само в страната.

Българският бизнес вече не зависи само от това как гласуват българските избиратели, но и от това как гласуват германските или гръцките избиратели, каза Иван Кръстев.

Имам своите притеснения за политическата стабилност на създадения пакт за финансова стабилност, заяви Кръстев и отбеляза, че вижда опитът за дисциплинирането на Южна Европа подобно на акта на демократизиране на Източна Европа.

Разликата в двата процеса обаче е в няколко посоки - позитивните очаквания, които имаше Източна Европа от демократизацията; нямаше легитимен език, на който да се атакуват реформите, защото всички критики на реформите звучаха като комунистическо говорене. В Източна Европа получихме неща, дори на ранен етап като свободно пътуване, свободна преса, а Южна Европа на този етап не получава нищо, освен готовността на другите да разделят риска от собствените им проблеми, посочи политологът.