Лондонските българи

Около 30 000 българи си вадят хляба в Лондон. По-новите пришълци търсят най-вече "приличен живот". А дали ще се върнат един ден в родината? Не се знае - щом казват, че са напуснали България, понеже "там не се живее", коментира Дойче веле

 

 

Защо напускат България? „Ами то в България не се живее!" - гласи отговорът, който най-често чува д-р Евгения Маркова от Университета в Съсекс, която направи проучване за нагласите и живота на българските емигранти във Великобритания. Никой от интервюираните не е бил безработен, преди да замине за Великобритания. Но част от хората говорят за забавени заплати, дори с повече от шест месеца, което заплашвалo физическото им оцеляване в България.

 

Мисия Лондон

 

Средната възраст на българите при пристигането им в Обединеното кралство е 32 години. Повече от половината са със средно или с полувисше образование, а една трета дори са завършили университет. Най-голямата нова вълна емигранти се надига през 2007 г., веднага след присъединяването на България към ЕС. Напливът на българи към Лондон остава интензивен и през следващите две години. През 2010 и 2011 г. темповете на тази емиграция се забавят.

 

А как са с английския? Както и останалите източноевропейски групи, българите самооценяват сравнително ниско своите езикови познания към момента на пристигането си. По правило начинът на живот на новите емигранти отразява най-вече стратегията „бързо спестяване“, която не предполага инвестиция в изучаването на езици.

 

Всеки втори - берач на ягоди

 

Именно мечтата за бързо спестяване обяснява и тенденцията всеки втори от емигриралите след 2007 г. да поема към Обединеното кралство като берач на ягоди. Част от емигрантите идват и като гости на приятели и роднини, а само един от интервюираните е използвал фалшив паспорт. Според неофициални данни все повече българи кацат на лондонското летище включително с надеждата да получат социални помощи за децата си, дори когато са ги оставили в България.

 

От какво живеят новопристигналите? Към 14 на сто работят нелегално и така нарушават статута си на туристи, сочат данните. Близо две трети от новата вълна обаче се трудят законно, почтено и здраво. Тези българи са получили временни визи с право на работа или пък постоянен статут – британско гражданство или безсрочна виза. Мъжете най-често работят в строителството, докато жените чистят къщи и гледат деца. Някои държат кафенета и ресторанти. Но заради влошената икономическа ситуация след 2008 г. Великобритания предлага все по-малко работа за чужди граждани - дори в почистването и строителството.

 

По колко припечелват?

 

Живеят под наем, при не много добри условия – това се отнася за мнозинството българи от новата емиграция в Лондон, според проучването на Евгения Маркова. В британската столица, където малки жилища се намират трудно, емигрантите обикновено наемат стая в дву- или триетажни къщи и делят кухнята и банята с други българи.

 

Средното месечно възнаграждение на българите в Лондон е 776 британски лири (тоест около 1800 лева). Повечето изпращат част от дохода си в България, но го правят само от време на време. Тези, които редовно превеждат пари в България, обикновено издържат родители или деца. Самите емигранти имат добра представа за какво се харчат техните спестявания в България: най-вече за насъщни нужди като храна, лекарства и битови сметки. Един човек съобщава, че изпраща пари за... цигари. А трима са инвестирали в строителство на нов дом.

 

Ще се върнат ли?

 

Дали и кога емигрантите ще поемат обратно към България? Около три четвърти отговарят, че все някога ще се завърнат. Повече от половината обаче не знаят точно кога, а други очакват, че това няма да се случи, докато не се пенсионират. Добро възнаграждение, достатъчно за „спокоен живот”, е мечтата на по-зрялото поколение. Новата генерация залага преди всичко на доброто образование. А Великобритания е известна с университетите си на световно равнище. Тъкмо те трайно привличат младите българи - независимо от факта, че броят на мигрантите от година на година спада.