Стоил Стойчев е един от мнозината българи, които търсят възможности за развитие в родината, независимо че са имали шанс да се реализират успешно в чужбина. Стоил е пребивавал 1 година в Бон, Германия, където е изкарал курс и практика по корпоративни финанси. Работил е и в отдел „Финанси“ на благотворителна организация на Малтийския орден в град Кьолн. Въпреки перспективната врата, която се отваря пред него, той взима категоричното решение да се върне в България, за да завърши образованието, което е започнал тук, както и да стартира една успешна кариера.
Къде работите сега и на каква позиция?
Работя във Фабриката за производство на сладолед на Фронери България и заемам позицията Мениджър Фабрика.
Опишете работата си с няколко изречения?
Ежедневна работа с хора, от различно управленско ниво, във и извън фабриката, управление на проекти, предизвикване на статуквото и постоянно усъвършенстване и много други непланирани дейности.
Кога се върнахте в България?
През есента на 2003 година.
Защо избрахте да се върнете в България?
За да завърша образованието, което бях започнал тук, а и разбрах, че имам по-големи шансове за реализация в България.
Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?
Споделям мнението на друг ваш интервюиран в тази рубрика, че за реализацията на един млад човек, географското място не оказва толкова голямо значение, колкото усърдието, с което работи и се образова. Ако са успешни в България, те могат да бъдат успешни и във всяка една друга държава. Просто ще се чувстват по-добре тук, докато стават по-добри.
Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?
Във всяка една държава имат бъдеще. Хора, които са трудолюбиви, не ги мързи, пука им за компанията, в която работят, както и за това как те работят и се гордеят с тези факти. Дори е по-лесно за започване на малък бизнес като самонает. Ние залитаме по бързите пари и печалби, които са отживелица в западния свят. Ако някой очаква това от работата в чужбина, реалността е труд, труд и труд.
Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?
Бях принуден да платя подкуп на летището във Варна. Тогава бях сравнително млад и ме заплашиха с конфискуване на компютъра, който бях купил от Германия. Ироничното беше, че митничарката се усмихна и заяви, че повече млади хора трябвало да се връщат в България. Тогава се почувствах унизен. Мисля, че ако дребната корупция изчезне, повече хора ще се върнат в България, но това освен от политиците, зависи и от нас – да знаем правата си и да ги търсим. Аз бях неопитен в това отношение и се уплаших. Останалото не беше проблем – човек се адаптира бързо в родината си.
Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?
Носталгията е нещо, което изпитваш само, когато си далеч от родината. В този аспект – животът в България е по-спокоен, знаеш как да решиш проблемите си, има кой да ти помогне, имаш и приятели на които да се похвалиш или оплачеш.
Кариерно – определено не си част от многото чужденци в една страна (винаги има недоверие в чужбина), което не те поставя в рамки и ти дава свободата да бъдеш каквото искаш.
Освен това обществото ни е като че ли по-благосклонно да дава шанс на млади мениджъри. В някои държави е немислимо да си на висок пост преди да станеш на 50 години. Предимството на България в момента е, че е способна да привлича инвестиции в леката промишленост и логистиката, като не бива да пропиляваме този шанс. Оттук много хора ще имат шанса да работят за западни работодатели в собствената си държава, което е хубаво нещо. Всяка фирма има своята култура и всяка една инвестиция в България трябва да ни радва. Така всеки работещ там ще изгради собствена бизнес-култура с международен привкус, която един ден ще се прехвърли и в местните работодатели. Имаме традиции и добро образование в ИТ технологиите, които ще управляват всичко в следващите 10 години. Това не бива да се подценява, също.
Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?
Близките, семейството.
Опишете живота си в България с няколко думи?
Работа и семейство, като превеса засега не е върху семейството (за съжаление).
Каква е Вашата формула за успех?
Като в училище – работа, усърдие и да си пишем домашните – да сме добре подготвени за предизвикателствата на бизнеса, както и да не оставяме днешната работа за утре. Мисля, че е общовалидно. Добрата подготовка винаги се отплаща. Успехът е и да не се самоизтъкваш, защото нито един успех не може да бъде постигнат от някой сам, винаги трябва да има да кажеш на някого „ Благодаря!“. По-скоро трябва да движиш масата хора, успелия екип в правилната посока.
Виж свободните позиции в Фронери България ЕООД
P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.
Четете ни и в Google News
