Помощ! Красива съм

На работното място, както и навсякъде другаде, привлекателните жени получават много внимание. Редица проучвания доказваха, че красивите жени имат по-голям шанс да бъдат повишени, отколкото отблъскващите им колежки. Защото хората се отнасят положително към тях. И това се считаше за предимство при кандидатстването за нова работа.

Единствената лоша страна на красотата е фактът, че тя превръща жените в магнит за нахалните колеги. Поне така смятаха мнозина, преди митът да бъде развенчан от двама израелски учени, информира БГНЕС.

Брадли Ръфъл от университета "Бен-Гурион" и Зеев Щудинер от центъра "Ариел" изследвали какво се случва, когато търсещият работа човек прикрепи снимки към сивито си, каквато е практиката в повечето европейски и азиатски държави. Двамата изпратили кандидатурите на несъществуващи лица за над 2500 свободни места. За всяка свободна позиция те изпращали две почти идентични автобиографии, но едната със снимка, а другата без.

При мъжете резултатите били очаквани. Добре сложените представители на силния пол били канени на интервю. А грозните мъже получавали далеч повече шансове, ако не включат фото материал към сивито си.

Привлекателните жени пък били канени на значително по-малко срещи с работодателя, ако прикрепят снимки към автобиографията си. Учените освен това пресметнали, че когато кандидатстват директно, а не чрез агенция-посредник, атрактивните жени изпращат по средно 11 сивита, преди да си уредят интервю. Докато също толкова квалифицираните дами с незабележим външен вид – едва 7.

Първоначално Ръфъл смятал, че това се дължи на "хипотезите за тъпата блондинка" – работодателят предполага, че красивите жени са глупави. Но на по-късен етап двамата установили, че между усета за интелект и красотата няма връзка.

Следователно причината за дискриминацията трябва да се крие другаде.

Отделите за човешки ресурси обикновено са съставени предимно от жени. Такова е заключението и на израелското проучване. Според него 93% от екипите, които имат за задача да избират нови кадри, са най-вече женски. Така Брадли и Зеев достигнали до извода, че добре познатата ни завист на дамите кара слабия пол да дискриминират наконтените кандидатки.

Затова Ръфъл е на мнение, че компаниите не трябва да искат от кандидатите си снимки. Той освен това ги съветва да следват примера на белгийския публичен сектор, чиито автобиографии не включват дори имената на хората.