Последното бижу на Мадуро

Дълги години правителството в Каракас разчиташе на тази проста схема: суровият петрол от Венецуела пристигаше с кораби в САЩ, обработваше се в рафинериите на Citgo - дъщерна фирма на държавния петролен концерн на Венецуела PDVSA (Петролеос де Венесуела), бензинът се продаваше чрез бензиностанциите на Citgo, а доларите от продажбите се връщаха в Каракас.

Възникналото напрежение между САЩ и Венецуела след идването на Уго Чавес на власт през 1999 година не промени нищо в това отношение: Citgo продължаваше да продава, а доларите все така продължаваха да си валят в Каракас.

Петролният социализъм на Венецуела пресъхва

Точно на това сега администрацията на Тръмп иска да сложи край: Венецуела ще продължи да продава в САЩ, но постъпленията ще отиват в запорирани банкови сметки. Американското правителство иска да даде достъп до тях на самопровъзгласилия се за временен президент Хуан Гуайдо.

Венецуелският политолог от университета в Мюнстер Иво Ернандес смята това за историческа стъпка. "САЩ бяха единственият редовен източник на валута за Венецуела. В средносрочна перспектива промяната ще бъде тежък удар за Мадуро", казва той.

Гюнтер Майхолд от фондацията "Наука и политика" е по-сдържан в оценката си: "Всичко зависи от това какви алтернативни източници на валута ще намери още Венецуела", казва той.

Президентът Мадуро реагира видимо ядосан на решението на САЩ. "Те искат да ни откраднат Citgo", заяви той в телевизионно обръщение и обеща Венецуела да си потърси правата в американските съдилища.

Упадъкът на венецуелската петролна индустрия

Citgo е фирма на повече от 100 години, която през 80-те години на миналия ХХ в. се нареди сред най-големите петролни компании в САЩ. През 1986 година държавният петролен концерн PDVSA купи половината от компанията, а през 1990 година я придоби и цялата.

Десетилетия наред PDVSA действаше самостоятелно, правеше огромни печалби и дори експандира в чужбина. Президентът Уго Чавес се опита да финансира своите социални програми с приходите от PDVSA. Работниците и служителите от фирмата стачкуваха в продължение на месеци, но в крайна сметка спечели Чавес, който през 2003 година обяви почти 18 000 стачкуващи работници за "държавни врагове", след което ги уволни.

Именно пълното одържавяване на PDVSA критиците смятат за началото на упадъка на венецуелския петролен сектор. Систематично социалистите се освобождаваха от чуждите участия в концерна - през 2010 дяловете на фирмата Ruhr Oel GmbH, притежаваща четири рафинерии в Германия, бяха придобити от „Роснефт“.

За десетина години добивът на петрол във Венецуела спадна от 3,5 милиона барела дневно през 1998 година на няма и два милиона барела през 2017. По данни на ОПЕК, през миналата година добивът е спаднал още повече заради икономическата криза - на 1,2 милиона барела суров петрол на ден.

Citgo - последната касичка на Мадуро

От Citgo уверяват, че в американските си рафинерии могат да обработват по 750 хил. барела суров петрол дневно. Политологът Иво Ернандес предполага, че останалите количества суров петрол заминават за Русия или Китай, но без да носят приходи, а за погасяването на взети заеми.

Без подкрепата на Китай, Турция, Иран и Русия Мадуро отдавна щеше да е капитулирал. Според някои публикации, само Китай е отпуснал кредити на Венецуела в размер между 50 и 60 милиарда долара. Тези кредити сега се погасяват с петролни доставки. Агенция Блумбърг пък съобщава, че от януари до ноември 2018 г. Китай е внасял дневно по 340 хил. барела суров петрол от Венецуела.

Над 90 процента от валутните приходи на Венецуела са от износа на петрол, а Citgo е последният източник на валутни постъпления за Мадуро от бизнеса в чужбина. Но също и Citgo не е това, което беше: от някогашните ѝ 14 000 бензиностанции днес са останали около 5 000, а от осемте ѝ рафинерии - само три. И понеже режимът на Мадуро страда от хронична липса на средства, Венецуела заложи 49,9 процента от Citgo като гаранция в „Роснефт“. Според някои изчисления, Русия вече е отпуснала на Венецуела общо 17 милиарда долара. Включително заради това Москва е твърдо на страната на Венецуела и остро критикува американските санкции.

Венецуела няма алтернативи

Гюнтер Майхолд не смята действията на САЩ за правно обосновани: "Не може просто да се злоупотребява с правото на собственост. Това противоречи на световната и на американската икономика", казва той.

Съветникът на Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност Джон Болтън настоява за незабавното замразяване на активи в размер на 7 милиарда долара, като до края на годината могат да се съберат още 11 милиарда долара от продължаващите петролни сделки. Ако САЩ продължат по този път, Венецуела ще трябва да спре доставките си на суров петрол за Citgo.

Колко бързо Венецуела може да намери нови източници на доходи? Всичко зависи от това, дали съюзниците ѝ в чужбина ще останат на страната на Мадуро. Финансовите пазари, във всеки случай, са скептично настроени, а повечето анализатори смятат, че Мадуро няма да се задържи още дълго на власт.

По данни на в. „Файненшъл таймс“, цената на венецуелските държавни облигации и акциите на PDVSA са се покачили. Инвеститорите очакват скорошна смяна на властта и инвестират във венецуелски държавни облигации и акции. Те се надяват на добри печалби след възстановяването на петролния сектор.