Български бизнесмен се оказа талантлив писател

Инж. Младен Стоянов е роден на 31 декември 1961 г. в Стара Загора. През 1996 г. създава „Бултех 2000“ ООД, фирма с основно производство на млекоанализатори, която сега е световен лидер в бранша. Инвестира в създаването на първия български аеробатичен самолет „Алдо-50“. Автор е на новелата „Ново начало“ и на романите „Опърничавите“ и „Мечтател“. По „Опърничавите“ е създаден игрален филм, чиято премиера ще бъде на 17-ти май 2019 г.

Г-н Стоянов, как един предприемач се превърна в писател с псевдоним „Драско Закеф“?

Просто съдбата пожела да стана писател. Случайно подхванах беседи относно литература със семейна приятелка. Не, че не съм правил и преди литературни опити, но всички те са оставали недописани и изоставени. Та тази наша приятелка настоя да прочете един от тези прашасал от няколко години опит. Дадох й го, мислейки че ентусиазмът ще я напусне бързо и всичко ще приключи както винаги. Но, не бях познал. Няколко месеца ме преследва да продължавам с работата по него и да го допиша, накрая настоя и да го издадем.

Мен чак ме беше хванал срам, че пиша. Мислех си - сега хората ще си кажат «всичката я втаса, та чак прописа». Затова и се скрих зад псевдонима Драско Закеф, за да покажа, че не отдавам такова значение на написаното от мен.

Сега съм доста критикуван от много хора и то в повечето случи литературни критици и пишещи, че с този псевдоним подценявам творчеството си. Щом и те го наричат творчество, трябва да се съглася. Сега вече е късно, много хора харесаха този псевдоним и го приеха.

От 17-ти май по кината тръгва филма „Опърничавите“, заснет по ваша едноименна книга. Вие сте и продуцент на лентата. Какво да очакват зрителите?

В „Опърничавите” зрителите ще видят един динамичен и интересен сюжет, включващ приключения с мотори, самолети, млади хора, сблъсък на два свята – на младежите и по-зрелите хора, но в крайна сметка ще видят, че тези светове по-скоро се допълват, отколкото антагонистично да се противопоставят. Е, има и тук-там леки философски отклонения, но се надявам те да разнообразят сюжета, а не да доскучават на публиката. Всички млади хора, на които съм пускал филма, го приемат добре. Смея да кажа, че той се различава от много други наши филми с това, че няма типичното напоследък меланхолично, тъжно и песимистично или мутренско звучене.

Мисля, че „Опърничавите” е свеж, леко философски, но весел и приятен филм.

По какъв начин участвахте в заснемането на филма?

Помогнах много с локациите. Споделях своето мнение, а някъде и изисках да бъде заснет с моето виждане, но без да задушавам актьорите, режисьора и оператора. Те имат своя свободен и значителен принос във филма. Много интерпретации са си лично техни и ги оставихме така.

Срещали ли сте „Опърничава“ в живота си?

Познавам и обичам жените много. Срещал съм най-различни. «Опърничавите» е една удобна идея как да събера в интересен, но не антагонистиен конфликт две генерации.

Бизнесменът Младен Стоянов се занимава с нещо, което няма допирни точки до изкуството, а именно произвеждате и продавате анализатори за мляко. Какво точно представляват те?

Анализаторите на мляко са необходими по следните причини: представете си, че отивате на пазара. Купувате си домати, оглеждате ги, теглите ги и ги купувате. Същото е и другите стоки. Само че, решавате да си купите литър мляко. Как мислите, дали ще успеете да си купите литър мляко само на литър. Едва ли ще го познаете по цвета дали е маслено, колко протеини има в него, има ли вода в него. Ами ако купите един литър, а в този литър една трета е вода? Мислите ли, че ще забележите, а и да ви осъмни, как ще го докажете. Ето затова са необходими анализаторите на мляко и то по няколко във всяко село на света, където хората го произвеждат и искат да го продадат или на изкупвач или на млекопреработвател.

Най-големият пазар, на който работите е са решили да работят на него?

Индия е един от най-големите производители на мляко. Затова се насочихме на там. Аз не съм чудотворец, нито велик познавач на тамошния пазар. Аз съм инженер и това, което се опитвам да правя е да решавам проблеми в определени области на индустрията. Млекоанализаторите се оказаха просто огромна ниша в Индия, тъй като произвеждат там една трета от млякото на света, а са развиваща се държава и не могат да си позволят неимоверно скъпите млекоанализатори произвеждани от западни фирми. Ние им дадохме решение, произвеждаме с високо качество, продължаваме да се съобразяваме с всяко изискване на пазара им. Това е цялата тайна – просто да работиш, да развиваш високи технологии и да търсиш нерешени проблеми.

Този месец се върнах от Мексико. Отдавна трябваше да обърна внимание и на този пазар. Посрещнаха ме на много високо ниво и желаят да сключим договори за работа с нас. Познават продуцията ни, но досега е достигала до тях само на спекулативни цени. Сега нещата ще се променят и мисля , че ще развием силно пазара и в Мексико и Южна Америка. През май ще посетя и Бразилия, там също имам уредени срещи с интересуващи се фирми. Но ние и сега продаваме в над 50 страни по света освен Индия.

Трудно ли се прави бизнес с държавите от ЕС? Работите ли там?

Да, трудно се прави бизнес с пазарите в ЕС, преднамерени са към българското производство. Но не ми пука, конкурирам ги доста успешно на непреднамерени пазари, като всички останали развиващи се страни в света.

С новата технология, инфрачервена спектроскопия, която опитвахме да усвоим над 10 години, с много пари за развой, и която притежаваха само развити страни, вече мисля, че ще навлезем и на западните пазари и то доста конкурентно. С тази технология ще развием всякакви анализатори – за нефтени продукти, за всякакви хранителни продукти и т.н. и ще ги направим достъпни на най-ниско ниво. Сега цените им, произвеждани само от западни фирми са космически – 50 000 - 100 000 - 200 000 EUR. Нашите ще са между 3 000 и 10 000 EUR и няма да отстъпват по качество.