Божкова: Трябва да си бърз и гъвкав

- Госпожо Божкова, вече има хора, които не могат да си намерят работа над половин, дори една година. Как това се отразява при представянето им на интервю за работа?

- Много тежък е този процес, особено за хора с много добра квалификация, защото всеки отказ те кара да се замислиш дали си достатъчно качествен като специалист и въобще България предлага ли опции. Отговорът ми е, че хората, които са по-зрели, по-емоционално осъзнати успяват да балансират, а хората, които не са – да това е много време. Междувременно пробват – или правят собствени компании, или се опитват да работят на граждански договор с познати. Срещала съм се с хора, които са заемали високи позиции – генерален търговски директор, които пробват да работят като консултанти в различни компании.

При този психологически момент има нещо много важно – страх от отхвърляне. Той се задълбочава след известно време. Има обаче и другия момент – хора, които стават специалисти в явяването на интервюта. Те стават с професия явяване на интервюта. Кандидатът знае идеално как да построи речта си, в кой момент какво точно трябва да каже, работодателят е почти безпомощен. Той го избира на базата на това, което вижда в интервюто, но работодателят няма опит, защото не е имал толкова много интервюта, на които този човек се е явил и се е усъвършенствал. В един момент работодателят прави грешния избор – взема човека, който е много добър в провеждането на интервюта, но може би не толкова добър в реалната си работа. Действително в момента пазарът е много предизвикателен. Много тънък.

- По ваше наблюдение, има ли момент, в който човек, който дълго време е седял без работа, е склонен да направи компромис?

- Сещам се в момента за една реплика, която много харесвам като мото и тя е: „Няма нищо по постоянно от промяната”. Това се случва с хората, които не успяват бързо да се нагодят. Трябва да се търсят различни опции и колкото по-бързо, толкова по-добре.

В момента няма сигурност. Няма компания, няма бранш, която да каже „Аз съм на пазара перфектно”. Въпросът е да бъдеш достатъчно емоционално интелигентен, бърз и гъвкав, за да се настроиш към новата среда.

Това е както шведска маса. Преди време имаше супер богати шведски маси, докато в момента има много малко храна на тази шведска маса, а освен това има опасност, като протегнеш ръка, някой да те набоде с вилицата или да попаднеш на нещо некачествено. Трябва да си бърз, да преценяваш много точно хората си като основен инструмент, с който работиш и трябва да си готов за промени винаги, по всяко време.

- Част от хората, които следваха в чужбина се върнаха. Проблемът при тях е, че са квалификацията им е прекалено висока. Какво ще ги посъветвате?

- Това е много болна тема за мен, защото познавам доста такива млади хора, които заминаха и завършиха в чужбина. Дойдоха с огромно желание да променят страната. Дори са работили в чужбина. На места там последният влязъл във фирмата, първи излиза. Хората, които са учили зад граница, в момента се нагаждат по-трудно на нашия трудов пазар. Дори ако имам познати или приятел, в момента не бих ги посъветвала децата им да се върнат точно сега. Преди време ги агитирах, защото трябват такива умове в България. Те и сега са необходими, но търсенето е много малко, особено в по-провинциалната част, защото в София в момента около 70% от бизнеса е фокусиран в столицата.