Български фирми печатат за чужбина

Най-добрите в областта на рекламното изкуство, печата и комуникациите, са представени на изложението Copi`s, което беше открито днес в Интер Експо Център в София. Новите тенденции в областта на печатарската индустрия могат да бъдат видени до 18 октомври. На изложението присъстват едни от най-големите компании в областта на печатарската индустрия в България. Сред тях е и печатница „Спектър”, която е част от Резон Медия. (Сайтът Факти.бг също е към групата на Резон Медиа).  Печатницата разполага с най-ново поколение листови машини Heidelberg. Книговезкият цех предлага довършителни процеси с машини на фирмите Heidelberg, Polar, Muller Martini. Предпечатния цех е оборудван с CTP Heidelberg, workflow софтуер от серията Prinect на Heidelberg за приемане на поръчки, монтаж, RIP и proofing. „Спектър” разполага с ролна машина Man Uniman 4/2S за отпечатване на вестникарска продукция.

Интересът към българската печатарска индустрия е доста голям, споделят участници в изложението. Част от по-големите печатници работят главно с клиенти от Холандия, Белгия, Германия, Италия, Франция и Швейцария. Българският пазар е атрактивен с по-ниската себестойност на продукцията. „Внасяме хартия от Германия, печатаме книгата, брошурата или това, което иска клиентът и връщаме стоката обратно във Федералната Република. Ако себестойността на даденото изделие в Германия е 1 евро, то тук е 0.40 евроцента”, каза за Факти.бг Димитър Тафков, управител на печатница „Тафпринт”. Причината е, че печатар там получава средно 3000 евро месечна заплата, докато тук е около 500 лв. Данъците там са по-големи, докато у нас са 10%. „Това обаче не влияе на качеството, напротив – то е същото като в съответната държава, да не кажем и по-добро”, допълва Тафков.

Оказва се, че печатарските услуги у нас са с по-изгодни ценови нива от Македония. Ако в южната ни съседка единица продукция струва 200 евро, то ние тук го печатаме за 100 евро. Заплатата на един печатар в Македония е 150 евро.

Китай, който е известен с най-ниските си нива на себестойност и съответно на продукция, не може да бъде конкурентоспособен на България в областта на печатарския бизнес. Проблемите там са основно два. Първият е, че времето за транспортиране е много – около два месеца. Докато от България за Италия например, е два дни. Другият е липсата на гаранция за постоянно високо качество – единият път продукцията е качествена, а следващия е лоша и трябва да се изхвърли цялата партида.

Междуфирмената задлъжнялост е основната причина българските печатници да загубят голяма част от местните си клиенти. В резултат по-малките от тях са прекратили дейност, което е довело до оставането на пазара на най-добрите. Така например, през 2008 г. в Пловдив е имало 180 печатарски фирми, а към момента не са повече от 15-20.

Снимки: М. Богданова ©