Пандемията доведе до аутсорсване на голям сектор

Пандемията в резултат на коронавируса промени редица пазари. Някои от тях бяха сринати като туризъм и авиация, а други - процъфтяха. Към последната група спада логистичният сектор. Търсенето на складови площи отчита безпрецедентен за българския пазар ръст през последните месеци. През втората половина на месец май в Индустриална зона София-Божурище беше открит поредния логистичен център. Браншът обаче се развива и в посока задълбочаване оптимизирането на онлайн доставките. Какво ще се промени завинаги в сектора на логистиката след пандемията? На този въпрос отговор дава в интервю за ФАКТИ Милена Рамчева - изпълнителен директор на "Метрика".

Госпожо Рамчева, през последните 12 месеца пандемията, в следствие на коронавируса, увеличи в пъти работата на логистичните компании. Доведе ли това до намаляване на конкуренцията между тях?

Не. По-скоро я увеличи, тъй като се появиха повече компании, които предлагат обслужване на електронни магазини, а именно изпращането на малки пратки с единични продукти в тях към крайни клиенти. Ако до момента логистичните компании основно обслужваха бизнес клиенти, които изпращаха главно business to business пратки, които са много по-големи, палетизирани, с еднотипни или миксирани палета, в момента се появиха много повече компании, които започнаха да разфасоват стоката на единични продукти и да обслужват именно крайни клиенти.

При положение, че конкуренцията се е увеличила в резултат на появата на повече по-малки играчи на пазар, това означава ли, че инвестицията в логистичната дейност е евтина като първоначална стойност?

За един търговец, който решава да си изнесе логистичната дейност, той дефакто я аутсорства и точно това дава възможност на всеки един търговец да може да си конструира бизнеса по-лесно с по-малка инвестиция. Всеки един онлайн търговец в този случай трябва да инвестира в добра платформа, през която да продава. Да инвестира в добър продукт, който да покаже на пазара. Да инвестира в добър маркетинг, чрез който да може да достигне до своите клиенти. А изнасяйки процесите от гл.т. на логистиката и клиентското обслужване, това му осигурява по-малко разходи, тъй като в противен случай, ще трябва да инвестира в собствен склад, оборудването му, изграждане на софутер система, процеси и хора, което е по-скъпия вариант.

Каква е разликата между една направена онлайн поръчка и такава, която е по-стандартния начин?

Разликата е в това, че когато поръчката е онлайн, почти в 90% от случаите правим интеграция между онлайн платформата, която продава, било то собствен онлайн сайт или market place пространство и системата за обработка на поръчки. Налице е автоматизирана система, по която се предават данните за поръчката.

Когато поръчката се прави офлайн, т.е. ние може да предложим и други канали за поръчка (по телефон), тогава вече имаме допълнителна човешка намеса, извън клиента, който прави поръчката, т.е. има още един човек замесен във веригата, който ръчно въвежда поръчката в системата.

При изчистения вариант на онлайн търговия, имаме платформа, която може да бъде собствен онлайн магазин или market place, тогава имаме само крайния клиент и данните влизат автоматично. Когато имаме друг канал, по който влизат поръчките, имаме намеса на още един човек, което може да увеличи възможността за допускане на грешка.

С увеличаване на онлайн търговията все по-актуален е въпросът за 14-дневното връщане на стоката при дистанционната покупка. Това до каква степен натоварва логистичния сектор?

Това е част от целия процес, когато става въпрос за дистанционни продажби. Възможността за връщане на пратка, всъщност важи във всички случаи, когато имаме дистанционна продажба, независимо по какъв канал тя е извършена. Хората не могат да пипнат и да огледат добре стоката и поради това имат 14 дни за връщането ѝ. Това е другата особеност при обработката на поръчки от онлайн магазини, защото трябва да може центърът, който обработва поръчките, след това да поеме върнатите пратки, да им се направи проверка, т.е. дали стоката е върната в добро състояние, дали продуктите отговарят на условията, заложени в политиката за връщане. Има стоки, съгласно директивата, които не могат да бъдат връщани. Такива са бельото, храните. Има редица продукти, които са изключение от това правило и тук вече ролята на центъра е да може да следва всичките тези политики, които онлайн магазинът е създал - да направи такава проверка на продуктите и добрите от тях отново да могат да влязат в продажба, а тези които не са в съответствие с търговските изисквания да бъдат отделени. Това е другата особеност, която е по-различна при логистиката спрямо ситуацията, в която се обслужва само бизнес клиенти. В бизнеса връщането е далеч по-малко.

Според Вас, какво ще промени пандемията завинаги и временно в логистиката?

Това, което се получава в момента е, че в България се развиват все повече логистични центрове и все повече логистични компании започват да предлагат изнесената услуга за обслужване на поръчката онлайн магазини. Услугата започва да става все по-популярна за българския пазар и все повече търговци се възползват от нея.

Това, което в краткосрочен план ще се случи, е че ще се развие като услуга, а в по-дългосрочен - ще се получи една специализация на логистичните центрове по категории продукти, така както е на световно ниво. Там има центрове, които обслужват онлайн търговци, които продават дрехи и обувки, центрове, които се занимават с хранителни добавки и такива, които обслужват предимно спортни стоки. Има специализация, тъй като при обслужването на различни категории стоки има различни изисквания за съхранението, особености, така че да се оптимизира цялата услуга, т.е. да се предложи най-доброто като съхранение, максимално да се оптимизират разходите.

В ценово отношение логистичните услуги как ще се развиват?

Цените на логистичните услуги в България са все още най-ниските в цяла Европа. Може би с увеличаването на цената на труда, може да поскъпнат. Но от друга страна, започва да навлиза все повече автоматизация в процесите. Ние също обмисляме да автоматизираме част от процесите, така че ще бъде интересно бъдещето в цените на логистичните услуги.

Тоест с по-малко служители да се извършва по-голям обем работа.

Това започва да е като цел, тъй като в логистиката, особено в България, съществува сериозна конкуренция на пазара на труда и става все по-трудно намирането на служители. Във всеки един от сегментите това е затруднение. Това е и една от причините за търсене на автоматични решения, т.е. да заместим човешкият труд не за да повишим производителността, а защото не може да намерим такъв.

Много пъти съм спорила с колеги, че в момента автоматизацията не се налага толкова много, както е било в началото на индустриалната революция, а индустрията замества хората, за да повиши производителността. По-скоро в момента автоматизацията променя нещата така, че да може да използваме хората само там, където те действително са необходими, тъй като човешкият труд започва да става все по-дефицитен, респективно ценен.

А и дейности, които се повтарят, те лесно могат да бъдат автоматизирани и така използваме човешкият труд, там където е уникален и където не може да го заместим. Не се отнемат позиции, а по-скоро се подобрява работата на служителите, за да могат да се получат по-добри условия на труд.